Решение № 9889 от 7.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 179 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Фондация за достъп до права ФАР с [ЕИК], представлявана от управителя В. Иларева, срещу Решение 317 от 20.05.2022 г. на Министерски съвет на Република България, с което е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна, с предоставена временна закрила в Република България. Твърди се, че обжалваното решение неоснователно третира различно и поставя в по-неблагоприятно положение онези разселени от Украйна лица, които не са регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила до и ги лишава от възможността да получат хуманитарна помощ по процесната програма, тъй като в програмата е предвидено, че помощта се предоставя: ,,За лице, което е регистрирано и има издадена Регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила" за периода 01.06.2022 до 31.08.2022г. включително. Сочи се, че по този начин търсещите международна закрила лица са изключени от обхвата на процесната програма. Това според жалбоподателя е забранена форма на дискриминация по см. на член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, както в нарушение на принципа на недискриминация, заложен и в чл. 3, §2 от Директива 2001/55/ЕО, както и в член 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Счита, че съгласно чл.18 от Хартата на основните права в ЕС правото на убежище е признато като основно право, поради което неправомерно търсещите международна закрила лица не са включени в гласуваната от Министерски съвет програма. По поддържаните оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска отмяната му. Ответникът Министерски съвет на Република България чрез процесуален представител в съдебно заседание и допълнително в писмени бележки - счита жалбата за недопустима паради липса на правен интерес, алтернативно поради отпаднал правен интерес съобразно приетите впоследствие решения на МС. Сочи, че обжалваният административен акт касае временна закрила по смисъла на чл. 2, ал.2 във вр. чл. 1а, ал.3 ЗУБ, която именно е предоставена в правомощията на Министерски съвет и не засяга правата на гражданите на Украйна от международна закрила в Република България, предвидена в чл. 1а, ал.2 ЗУБ, която се предоставя по друг ред от Държавна агенция за бежанците. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Министърът на туризма, редовно призован, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 179 АПК, от активно легитимирани лица и срещу подлежащ на съдебен контрол общ административен акт. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: С Решение 317 от 20.05.2022 г. на Министерски съвет на Република България е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна, с предоставена временна закрила в Република България /Програмата/. Програмата е приета в отговор на извънредната ситуация, породена от масовото разселване на мирно население вследствие на военните действия на територията на Украйна, на основание чл. 2 ал. 2 от Закона за убежището и бежанците и Решение за изпълнение на (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 и в продължение на Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, одобрена с РМС 145 от 10.03.2022 г. изм. и доп. с РМС 181 от 30.03.2022г., изм. и доп. с РМС 239 от 15.04.2022 г., доп. с РМС 241 от 15.04.2022 г. и изм. и доп. с РМС 298 от 09.05.2022 г. и има за цел предоставянето на хуманитарно подпомагане за подслон и храна на получилите временна закрила в Република България лица от Украйна, разселени след 24 февруари 2022 г. С оспореното решение е предвидено помощта да се предоставя за лице, което е регистрирано и има издадена регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. включително. Следва да се използва приоритетно в обекти, вписани в създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър на места за подслон, както и в категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър. Предвидено е на разселените лица да се предоставя нощувка и изхранване или само подслон без изхранване, при определени с оглед вида обекта и предоставяната помощ цени. Прието покриване на минимизирани стандарти за настаняване, като специфичните сънитарни изисквания са посочени в нарочно Приложение 2. В Приложение 3 към решението са посочени изискванията за храна. В т. 6 на Програмата изрично е посочено, че помощта се предоставя за лица с временна закрила, на които е издадена регистрационна карта на чужденец с временна закрила от Държавна агенция за бежанците. Определен е администратора на програмата и от кой следва да се осъществява настаняването на разселените лица. Посочени са източниците за финансиране, разработени са и механизми за одобряване на помощта, критериите за определяне на нейния размер за всеки обект за настаняване, документалното оформянето на отчетността и други важни за осъществяване на предвидените дейности обстоятелства. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл.168 от АПК във връзка с чл.184 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното: Оспореното решение изхожда от компетентен държавен орган, издадено при надлежно упражняване на нормативно възложената му функция и в изпълнение на конкретно предоставените му и посочени в акта правомощия по чл.2, ал.2 от ЗУБ, съгласно който именно Министерският съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Срокът на временната закрила се определя с решението на Съвета на Европейския съюз. Като основание за приемане на решението е посочено и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма при излагане на мотиви, обуславящи постановения от органа правен резултат. Издаването на оспореното решение е съобразено с представените по рано: 1. Доклад от заместник-министър председателя по ефективно управление и министъра на туризма до Министерския съвет (съвносители на акта); 2. Проект на Решение, ведно с приложение; 4. Становище на Министерство на финансите; 5. Финансова обосновка; 6. Доклад на министър-председателя до Министерския съвет; 7. Съобщение до средствата за масово осведомяване; 8. Решение за изпълнение (EC) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила (OB L 71, 4.3.2022 г.). Представено е и извлечение от Протокол 22 от заседанието на Министерския съвет на 27 май 2022 г., на което под т. 49 е вписано оспореното пред настоящия съд Решение за приемане на Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, като изрично е отбелязано, че е съгласувано на подпис на 20.05.2022 г. При така събраните доказателства следва да се формулира извод, че при приемане на акта са спазени приложимите процесуалноправни норми. Съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на раздела, определящи реда за издаване на такъв акт, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, като в тези случаи съображенията за издаването му се оповестяват в хода на неговото изпълнение. В случая, с оглед водещите се в Украйна военни действия и свързаното с тях навлизане на територията на Р България на бягащи от войната лица /в голямата си част жени и деца/, е било необходимо вземането на незабавни мерки за осигуряване на техния живот и здраве. Налице е съобразена от компетентния административен орган неотложност по смисъла на закона, която му е дала възможност за неспазване на част от правилата за издаване на общ административен акт. Съобразно чл. 27 ал.2 от Правилника за структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация, по изключение проекти на решения и разпореждания могат да бъдат представени неприсъствено за подпис от всички членове на Министерския съвет, като в този случай министър-председателят подписва последен акта. С оглед на мотивираната по горе неотложност и при съобразяване с така предвидената възможност, оспореното пред съда решение с 317 е прието неприсъствено /съгласувано на подпис/ на 20.05.2022 година и е препотвърдено членовете на Министерски съвет на проведеното седем дни по късно заседание в протокол от 22 от 27.05.2022 година. Решението съответства и на относимите материалноправни разпоредби, с целта и принципите на Закона за убежището и бежанците и Закона за защита от дискриминация. Не е налице нарушение на принципа на еднакво третиране на лица, намиращи се в идентична ситуация, а именно обща заплаха за техния живот и сигурност, поради което и не е налице нарушение на принципа на недискриминация, заложен в чл. 3 §2 от Директива 2001/55/ЕО и в чл. 4 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че с оспореното решение липсва формулиран отказ на държавата за предоставяне на помощ на лицата, търсещи убежище от водените на територията на страната им по произход военни действия, а напротив разписан е ясен ред за тяхното настаняване и подпомагане, като са определени финансови и ситуационни рамки, хигиенни и настанителни рамки, както и отговорни за изпълнение на заложените мероприятия органи и организации. Така разписаните правила не могат за ограничат правото на всяко търсещо защита лице да предприеме каквито намери за добре и в какъвто обем сметне за необходим действия по защита на собствените си права и интереси. Налице е различна по вид и интензитет защита на търсещите убежище, като тя не е самоцелна и неопределена, а е строго и ясно регламентирана в закона и приложимите европейски норми. Както в българското, така и в общото европейско законодателство се прави ясно разграничение между чужденец с предоставена временна закрила и чужденец, търсещ международна закрила, т.е. имащ желание за придобие статут на бежанец или хуманитарен статут. Това разграничение установява и разлика в правата и задълженията, които ползват или съответно се вменяват на тези лица. При това положение различното им третиране, не представлява израз на дискриминация, а съобразяване с ясни и еднозначни предвиждания в приложимото законодателство. В отправеното до съда сезиране, самият жалбоподател е описал, че съобразно разпоредбите на описаната по горе Директива, правоимащите лица, потенциално попадащи в обхвата на временната закрила, имат право да изберат дали да кандидатстват за незабавна временна закрила или да търсят индивидуална международна. Оспореното решение с 317 от 20.05.2022 г. по никакъв начин не ограничава това им право, тъй като третира и разглежда друг вид отношения, свързани с грижата на държавата за имащите нужда от това, попадащи в определена от националния закон и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО група хора. От жалбоподателя е пропуснато обстоятелството, че в чл. 19 §1 от Директива 2001/55/ЕО е изрично разписана възможност държавите-членки да предвидят, че статутът на ползващия се с временна закрила не би могъл да се съчетава едновременно с този на кандидатстващия за статут на бежанец, докато трае разглеждането на молбата, а това от своя страна изключва твърдението за дискриминационно третиране на лица, получаващи временна закрила по смисъла на чл. 1а ал. 3 от ЗУБ и тези заявили желание за получаване на международна закрила. Безспорно е налице законоустановено различно по характер и последици третиране на търсещи закрила лица, съобразно целяния от тях резултат. Международната закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон, на международни актове по защита правата на човека и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Международната закрила се предоставя от Държавната агенция за бежанците, като е разписан специален ред, условия и изисквания за получаването й чл. 8 от ЗУБ регламентира получаването на статут на бежанец, а чл.9 от ЗУБ условията за получаване на хуманитарен статут. Видно е, че изначално законът предвижда специален ред и основания за търсенето и получаването на различните видове международна закрила, като актовете на администрацията, постановени в тези процедури подлежат на отделен, самостоятелен контрол за законосъобразност. Както вече беше описано, законодателят е предвидил временната закрила да бъде предоставяна от Министерски съвет с Решение на Съвета на Европейския съюз на основание чл.2 ал.2 от ЗУБ. При съобразяване с така разписаните правомощия и Решение за изпълнение на (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО, Министерски съвет на Р България е предприел незабавни действия по изпълнение на вменените му задължения за въвеждането на временна закрила и в частност за осигуряване на живота и здравето на лица, попадащи в така определената категория. По този начин се осигурява възможност на всички украински бежанци да получат достъп до права и закрила в ЕС веднага, без да чакат и без да се налага да подават индивидуални молби до страната приемник. При така разписаната програма за хуманитарно подпомагане на лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, държавата, в лицето на издателя на оспорения акт не е въвела каквото и да е ограничение за търсене на закрила от вид, различен от третирания в Решението, като по този начин е изключил възможността за дискриминационен подход към лица, намиращи се в идентична ситуация. Съгласно чл. 58, ал. 7 от ЗУБ чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да подаде молба за предоставяне на международна закрила. В случай, че чужденците са кандидатствали за международна закрила, но преди да я получат решат, че искат временна закрила, те я получават, като следва да уведомят ДАБ за решението си. Чужденците не могат да имат едновременно международна и временна закрила. Неограничаването на законоустановената възможност за упражняването на свободна воля от страна на чуждите граждани по отношение на вида и интензитета на търсена закрила, не може да се квалифицира като дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Очевидно е, че е налице законово разграничение в предоставянето на временна закрила получава се веднага от МС, по силата на решение на Съвета на ЕС и дава достъп веднага до пазара на труда, до образователната система, до социално подпомагане и до здравно осигуряване и в получаването на международна закрила получава се от ДАБ, налице е специално разписана процедура, която отнема минимум 3 месеца. Така установените разлики по никакъв начин не нарушават правата на украинските граждани на получаване на предвидената от Министерски съвет помощ, за която цел и в съответствие с приложимото национално и европейско право е издадено оспореното решение, нито им ограничава по какъвто и да е било начин да търсят международна закрила по см. на чл.1а, ал.2 ЗУБ. В тази връзка е неоснователно позоваването на нарушение на чл.4, ал.1 ЗЗДискр., тъй като всички лица, които имат право на международна закрила могат да се възползват от нея, независимо от оспореното Решение 317 от 30.05.2022 г. на Министерски съвет на Република България. Предвид описаното и съобразно обективираната и в други решения на Върховен административен съд практика, не са налице обективни и безспорно установени данни за несъответствие на оспореното в настоящото производство решение, с националната правна уредба и с норми от правото на Европейския съюз. Необоснована е тезата на жалбоподателя за съществуването на необходимост от еднакво третиране на лицата търсещи международна закрила и на тези търсещи временна такава, с оглед законоустановените различия в условията и реда за получаването им, както и с оглед правния статут на чужденците получили временна или международна закрила. По изложените съображения съдът намира Решение 317 от 20.05.2022 г. на Министерски съвет на Република България за законосъобразно, поради което поради липса на отменителни основания по чл. 146 АПК жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 , вр. с чл. 184 АПК, вр. с чл.78, ал.8 ГПК във вр.чл.144 АПК във вр.чл.36 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати в полза на Министерски съвет сумата от 200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, вр. с чл. 184 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,