Решение № 15674 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2014 г.

Решение № 15674 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от инж. Красимир Любенов Златев с ЕТ "Енергия - Красимир Златев", ЕИК 824127455, гр. Плевен, подадена чрез управителя, срещу Решение № 662 от 9.01.2014 г., постановено от Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 1107 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 151201034/9.07.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново в обжалваната и потвърдената му част с Решение № 535/28.09.2012 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА . Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител - юрк. Русева, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Красимир Любенов Златев с ЕТ "Енергия - Красимир Златев" срещу Ревизионен акт № 151201034/9.07.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново в обжалваната и потвърдената му част с Решение № 535/28.09.2012 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Задълженията по ЗДДС са установени в следствие на непризнато право на данъчен кредит на РЛ в размер на 6 060.00 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Кръстникът 2002" ЕООД за данъчни периоди м. февруари и юни 2009 г. с предмет, както следва: на фактура № 815/17.02.2009 г. - "Извършена СМР дейност"; на фактура № 816/20.02.2009 г. "Извършено СМР"; на фактура № 1451/2.06.2009 г. - "Извършено СМР работа в Рубин по м-ж на турбокомпресор" и по фактура № 1454/3.06.2009 г. - "Извършено СМР работа в Долна Митрополия", както и в размер на 1 300.00 лв. по фактура № 24/28.08.2009 г., издадена от "Металстрой БГ" ООД за данъчен период м. 08.2009 г. с предмет на фактурата "Извършени СМР хале гр. Долна Митрополия". Отказано му е и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 600.00 лв. по фактури № 92/27.12.2008 г. и № 94/28.12.2008 г., издадени от "Алекс-Ко" ЕООД, с предмет "Извършена СМР", като в тази част ЕТ е оспорил само начислените лихви в размер на 625,40 лв., но не и отказа на ДК. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Кръстникът 2002" ЕООД и "Металстрой БГ" ООД. В тази връзка съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства свързани със спорните услуги - фактури, приемо-предавателни протоколи, заключението на СТЕ и показанията на свидетелите Кръстю Велчев и Петко Гогов, като е изложил подробни аргументи досежно некредитирането в определени части на експертизата и свидетeлските показания. Също така съдът не е кредитирал приложените към фактурите договори за изработка, тъй като същите не описват обема на договорените СМР, нито към тях са приложени и съставени КСС или каквото и да проектна документация, което не дава възможност да се извърши съпоставка на изпълненото на място (констатирано от вещото лице) с договореното именно с всеки от доставчиците, както и с протоколираното, което е описано по същия начин като договореното. Според решаващия съд самите фактури не препращат нито към конкретен договор, нито към приемо-предавателен протокол или други документи за установяване на завършването и заплащането на натурални видове работи и не описват по никой начин вида и обема на фактурираното. Самите приемо-предавателни протоколи, според съда, нито имат значението на акт обр. 19, нито установяват изпълнението на конкретни по вид и обем дейности, които стойностно да съответстват на фактурите. Протоколите, от друга страна, са оспорени като неистински - неавтентични и с невярно съдържание, от ответника и съдът е указал на жалбоподателя да ангажира доказателства за тяхната истинност. Съдът е приел, че такива безспорни доказателства за автентичността на част от тях няма. Относно начислените лихви в размер на 625.40 лв. във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактурите от "Алекс - Ко" ЕООД - съдът е приел, че след като жалбоподателят не е оспорил по административен и съдебен ред самото отказване на правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, не може да оспорва само акцесорното вземане за лихви с мотива за своята добросъвестност, предвид липсата на информация и уведомяване от служителите на НАП при подаване на СД от страна на ЕТ "Енергия - К. З.", в които са включени тези фактури от безспорно нерегистрирано лице, тъй като акцесорно вземане следва главното, което не се оспорва. Решението е правилно. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, както и заключение на СТЕ, формулирал е изводите си в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. Обоснован е изводът на съда, че представените по делото фактури, приемо-предавателни протоколи и договори, сключени с доставчиците "Кръстникът 2002" ЕООД и "Металстрой БГ" ООД, не опровергават тезата на приходната администрация за недоказана реалност на услугите. В тази връзка са изложени подробни мотиви, аргументирани с показанията на разпитаните свидетели Кръстю Велчев и Петко Гогов и със съдържанието на договорите и на приемо-предавателните протоколи. Не е доказана автентичността на приемо-предавателния протокол от 20.07.2009 г. съставен с "Металстрой БГ" ООД, включително и чрез разпита на св. Гогов. Правилно съдът е приел, че съдържащите се в тези документи данни не дават възможност да се установят конкретно извършените по вид и обем СМР, нито тяхната стойност, нито обектите, с които са свързани и че сами по себе си, при липса на други относими доказателства, те не доказват реалното изпълнение на доставките. Отговор на тези въпроси не са дадени и от свидетеля Велчев, който изрично е посочил, че освен фактури и договори други документи не се сеща да са съставяни, като няма представа кой е написал текста в приемо-предавателните протоколи, а той само ги подписва - т. е. същият не може да се ангажира със сведения за точния вид и обем на изпълненото от "Кръстникът 2002" ЕООД. Свидетелят Гогов също не дава никакви конкретни данни за изпълненото от представляваното от нето дружество "Металстрой БГ" ООД. Следва да се посочи също така, че в представените договори изрично е посочено, че "изработката ще се осъществи с материали на инвеститора", като доказателства в тази насока не са представени от касатора в ревизионното производство, така и пред административния съд. Такива не са приложени и с касационната жалба. Наличието на АПВ също не може да обоснове извод за реално осъществени доставки, тъй като издаването му не препятства провеждането на процесната ревизия (арг. от чл. 129, ал. 3 от ДОПК). Относно лихвите в размер на 625.40 лв. - същите са начислени във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури № 92 от 27.12.2008 г. и № 94 от 28.12.2008 г., издадени от "Алекс - Ко" ЕООД, след датата на дерегистрация по ЗДДС - 3.10.2008 г. Касаторът не е оспорил непризнаването на правото на данъчен кредит, а само начислените лихви. Неоснователно е възражението, че служителите на НАП не са реагирали при подаване на СД от страна на ЕТ "Енергия - Красимир Златев" и същият не е имал информация за дерегистрацията по ЗДДС на "Алекс - Ко" ЕООД. Въпросът кога търговецът е узнал за дерегистрацията на контрагента си е ирелевантен, доколкото разпоредбите на ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит са императивни. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника също не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Воден от горното, Върховен административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК