Решение № 14981 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2010 г.

Решение № 14981 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Ива Любенова Величкова от гр. София срещу решението от 22.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1593/2006 г. по описа на Софийски градски съд - Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за изземване на общински имот, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на Столична община, район "Връбница", представя възражение, в което се навеждат доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 65, ал. 4 от ЗОбС, образувано по жалба на Райна Трифонова Райкова, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-109/17.03.2006 г., за изземване на недвижим имот общинска собственост, за който е установено, че се държи без основание от жалбоподателката. Преценявайки законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, с оглед наведените оплаквания за нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съдът е приел, че заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК - издадена е от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че жалбоподателката - страна по договор за наем, сключен по реда на ЗОбС, не е изпълнявала задължението си плащане на наемна цена в продължение на шест месеца. Вследствие установената по делото фактическа обстановка, административният съд е направил правния извод, че Ива Любенова Величкова държи общинския имот без основание, поради което правилно административният орган е предприел действия по неговото изземване. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал изводите си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. С обжалваната пред административния съд заповед на кмета на район "Връбница" - СО, е наредено да се изземе от Ива Любенова Величкова ползващо се без основание общинско жилище, находящо се в гр. София, жк. "Обеля - 2 ч.", бл. 270, вх. Г, ет. 3, ап. 68. Към заповедта са изложени мотиви, че наемното правоотношение с Величкова е прекратено на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО - поради неплащане на наемната цена и консумативни разноски за повече от шест месеца. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и твърденията на страните, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Процесният недвижим имот е общинска собственост, съгласно АОС № 120/29.01.1997 г. Предоставен е за ползване на жалбоподателката със заповед № ЖН-05-И-03/16.06.1994 г. на началник служба жилищно настаняване при ТОА "Връбница" и съдебно решение на Софийски районен съд, с което е прекратен бракът между Ива Любенова Величкова и Стефан Данаилов. С това съдебно решение процесният имот като семейно жилище е предоставено за ползване от съпругата. Въз основа на решението на СРС е сключен договор за наем между район "Връбница" - СО и жалбоподателката Ива Величкова, съгласно който Величкова като наемател е задължена да плаща наемната цена за преотстъпеното право на ползване до 30-то число на текущия месец. По отношение довода на касаторката, че е била в изключително затруднено материално състояние, настоящата съдебна инстанция намира, че поради факта, че възраженията в тази насока са изследвани вече пред административния съд, същите не следват да се обсъждат отново. Твърденията, че е налице изпълнение на задълженията за плащане на наемна цена и разходи за консумативи, са недоказани. В касационната жалба Величкова посочва, че ще представи платежни документи, доказващи твърденията й, но такива не са приложени, включително към датата на постановяване на настоящото решение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателката е следвало да установи точното си изпълнение на договорните си задължения, като само твърдение в тази насока е недостатъчно. Възраженията на касаторката, че първоинстанционният съд не е изследвал законосъобразността на заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение, са неоснователни. Предмет на съдебното производство по адм. дело 1593/2006 г. по описа на СГС - Административно отделение, е била заповедта, с която е постановено изземване на общинския недвижим имот, а заповедта за прекратяване на договора за наем е отделен индивидуален административен акт, който подлежи на отделно оспорване. СГС не е сезиран с такова искане и произнасянето му по непредявена жалба е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая при издаването на обжалваната заповед са били налице всички условия по ЗОбС и подзаконовите нормативни актове за постановяване на изземване на имота, за който е установено, че се държи без основание. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при кумулативното наличие на предпоставките по чл. 65, ал. 1 - общински имот и владение/държане без основание, той е законово задължен да постанови изземване. Като е стигнал до правен извод, че оспорената административна заповед отговаря на условията за законосъобразност по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и е отхвърлил оспорването на Ива Любенова Величкова от гр. София, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответната страна - кметът на район "Връбница" към СО, се следват разноски по правилата на чл. 143, ал. 3 АПК. Такива са своевременно поискани от процесуалния му представител, поради което съдът намира, че следва да се присъдят в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,