Решение № 5498 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2020 г.

Решение № 5498 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 521 от 29.11.2019 г., постановено по адм. д. № 342/2019 г. Административен съд – Враца, шести състав, е отменил ревизионен акт № Р -04000618005047 - 091 – 001/08.01.2019 г., с който на "Агропродукт Петрови" ООД, с. Добролево, ЕИК 202777081 са установени задължения по ЗКПО за 2015 г. в размер на 6 500 лв. и лихви за забава в размер на 1 829, 35 лв., ведно с потвърждаващото го решение № 40 от 01.04.2019 г. на ид директор на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново, като е осъдил ТД на НАП – Велико Търново да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 350 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. Николов в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против издадения РА, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Агропродукт Петрови" ООД - с. Добролево, общ. Борован, обл. Враца, чрез своя процесуален представител взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Административен съд –Враца е отменил ревизионен акт № Р – ревизионен акт № Р -04000618005047 - 091 – 001/08.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден с решение № 40 от 01.04.2019 г. на ид директор на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново, с който на "Агропродукт Петрови" ООД, с. Добролево, ЕИК 202777081 са установени задължения по ЗКПО за 2015 г. в размер на 6 500 лв. и лихви за забава в размер на 1 829, 35 лв. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по провеждане на ревизията, заключенията на вещите лица по назначените компютърно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Като неоснователни са определени възраженията на задълженото лице за недействителност на ревизионния акт относно допуснати нарушения при подписването му с електронен подпис, съответно пороците в потвърдителното решение на и. д. директор на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново. Решаващият съд е приел, че основният спор между страните е по приложението на нормата на чл. 189б ЗКПО относно преотстъпване на данъка за 2015 г. на дружеството в качеството му на земеделски производител. Посочено е, че между страните няма спор по фактите, изразяващи се в това, че за 2015 г. ревизираното дружество е декларирало преотстъпване на данъка в размер на 6 756, 04 лв., съставляващи 60% от реализираната от него като земеделски производител печалба по производство на непреработена растителна продукция, като е следвало да инвестира в покупката на нови сгради или земеделска техника за такова дейност в размер на 13 512, 08 лв., а закупената от дружеството нова техника е на стойност 13 100 лв., или с 412, 08 лв. по-малко. Решаващият съд е отбелязал и основанията на приходния орган за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък – отсъствието на условието по чл. 189, ал. 2, т. 4 ЗКПО, като подадената от лицето коригираща декларация с деклариран преотстъпен данък от 6 500 лв. не е породила действие, тъй като е подадена след изтичане на срока за инвестиране, който е до 31.12.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите е приложил неправилно материалния закон, като систематизирани изводите му се свеждат до следното: 1. Направено е тълкуване на нормата на чл. 189б ЗКПО, въз основа на което е прието, че превишаването на декларирания за преотстъпване данък на 50% от стойността на активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО не води до възникване на основание за пълен отказ на правото на преотстъпване, а само до възникване на основание преотстъпения данък да бъде намален до размер на 50% от инвестицията. 2. Прието е, че преотстъпването настъпва тогава когато са изпълнени условията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, а не с декларирането на данъка за преотстъпване в годишната данъчна декларация. 3. Прието е още, че по същество отричането изцяло в пълен обем на правото на преотстъпване на ползването на данъчно облекчение по чл. 189б ЗКПО е в противоречие с материалния закон и целта на закона. 4. На отделен ред са развити мотиви относно подадената коригиращата декларация от задълженото лице, като в тази връзка е прието, че той е отстранил несъответствието в подадената първоначална декларация по ЗКПО за 2015 г.. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 година. В касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в поради наличие на всички основания за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е дал неправилно тълкуване на материалния закон и по – специално на нормата на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, като неправилно е приел, че отсъствието на условието по т. 4 от цитираната норма е основание за корекция на размера на преотстъпения данък, но не е предпоставка да бъде отречено напълно правото на преотстъпване. На отделен ред се излагат оплаквания относно изводите на първоинстанционният съд за действието на подадената коригираща декларация от задълженото лице. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на закона. Направеното тълкуване и приложение на закона от страна на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Същото е съобразено и с трайно установената съдебна практика. С писмената защита на ответното по касация дружество е приложено като доказателство и писмо изх. № ЕП – 04 – 19 635 – 3 от 07.02.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, в което посочва, че нормите на чл. 189б във вр. с чл. 173, ал. 1 ЗКПО следва да се тълкуват в смисъл, че когато не са изпълнени изискванията за последващо използване /разходване/ на преотстъпен корпоративен данък, се дължи само разликата между пълния размер на декларирания данък за преотстъпване и размера на данъка съобразно извършената инвестиция. Предвид на изложеното настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо повече да обсъжда оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Пак по тези съображения като неотносими неотносими към спора не следва да бъдат обсъждани и и оплакванията, свързани с това дали и какво действие е породила подадената коригираща декларация от задълженото лице. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия в посочената му част, Административен съд – гр. Враца е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция констатира, че първоинстанционното решение е неправилно в осъдителната му част за разноските, като неправилно за разноски е осъдена ТД на НАП – гр. Велико Търново. При условията на § 1, т. 6 ДР АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК задължен за разноски орган е Националната агенция по приходите, в състава на която е дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. Велико Търново, която е страна - ответник по делото. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК първоинстанционното решение следва да бъде изменено в тази му част, като задължена за разноски следва да се счита Национална агенция по приходите – гр. София, а не ТД на НАП – гр. Велико Търново. При този изход на процеса НАП – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото в размер на 900 лв. /заплатен адвокатски хонорар/ съгласно представения по делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване /л. 33 – 35 от настоящето дело/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,