Решение № 1646 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2008 г.

Решение № 1646 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Калин Христов Стойчев от град София против решение от 23.05.2008 година, постановено по адм. д. № 2197/2008 г. по описа на Административен съд (АС) - София - град. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението. Ответникът - директорът на Столична дирекция "Полиция" (сега Столична дирекция на вътрешните работи) - "Български документи за самоличност" (БДС) град София, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. АС - София град е установил, че със заповед № з-3307/12.03.2008 г. на директора на СДП на Калин Христов Стойчев е била наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Като основание за нейното издаване е посочено искане за налагане на мярката рег. № 0499/2005/000087/18.01.2008 година на Агенцията за държавни вземания - Регионална дирекция София за наличие на задължение над 5000 лева на "Анбока" ООД, на което Стойчев е управител. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. АС е изложил съображения, че жалбоподателят е бил управител на "Анбока" ООД със седалище град София, което дружество има непогасени задължения в размер над 5000 лева, за които не е представено обезпечение. Представено е удостоверение от 31.05.2007 година на СГС по ф. д. № 5229/2000 г., от което се установява, че дружеството "Анбока" ООД, се представлява и управлява от Анатолий Василев Русинов и Калин Христов Стойчев заедно и поотделно. АС е изложил съображения, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Калин Христов Стойчев в качеството му на управител на "Анбока" ООД попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2а и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК ограничителна мярка не прехвърля отговорността за задължения на търговското дружество към лицата, които го управляват, но чрез нея законодателят ангажира отговорността на тези лица по погасяване на задълженията. Според административния съд са били налице кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 предпоставки за налагане на принудителната административна мярка: 1. парично задължение към държавата; 2. установено с влязъл в сила акт на компетентен орган или по съдебен ред; 3. размерът на което е над 5000 лева и 4. качеството на длъжник или на член на контролен или управителен орган на длъжника юридическо лице. Съдът е приел, че не е представено обезпечаване вземането, и по тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и е обосновано, поради правилно интерпретиране на събраните по делото доказателства. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС (в редакцията й на ДВ, бр. 29 от 31.03.2003 г. изм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) предвижда задължително налагане на забрана за напускане на страната на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК, ако задължението е по-голямо от 5000 лева и не е представено надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата, органът по ал. 1 може да поиска от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от ДОПК предвижда, в случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети, да се направи искане до органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. В случаите, когато данъчното задължение е на юридическо лице, мярката може да се приложи по отношение на лицата, членове на контролните или управителните му органи. При наличието на искане от данъчните власти за налагане на ограничение за напускане на страната на лице с публично задължение над 5000 лева или в големи размери, административният орган е длъжен да се произнесе, като подведе установените по преписката фактически обстоятелства под нормативния състав на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Ако законовите изисквания не са изпълнени, органът следва да откаже налагането на принудителната мярка. В случая е налице основание за ограничаването на Калин Христов Стойчев поради наличието на публични задължения в големи размери на управляваното от него търговско дружество, тъй като той е бил управител на дружеството, който носи отговорност и може да бъде ограничен с прилагането на принудителна административна мярка по искане на данъчните органи, ако не е погасил задължението на длъжника или не е представил обезпечение. Спорът по делото пред АС, а такива оплаквания се навеждат и в касационната жалба, дали оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити и дали касаторът е ангажирал всички доказателства в подкрепа на оплакванията си за влизане в сила на ДРА. Касационната инстанция споделя мотивите на АС по неоснователността на тези възражения. Обосновано е отбелязано, че касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства за това, че е спряно изпълнението на ДРА по реда на чл. 153, ал. 2, чл. 157, ал. 2 от ДОПК (респективно чл. 118, ал. 1 и чл. 127, ал. 2 от ДПК) за 2-та РА, които са обжалвани или за това, че няма публични задължения, респективно, че е предоставил обезпечение за тях, с което да опровергае отразеното в писмото на РД на АДВ (л. 40 от делото). В съдебно заседание не са направени искания за изискване на съответните ДРА и изпълнителен лист или да бъде дадена възможност за снабдяване с доказателствата относно конкретните размери на задълженията или за това, че са налице основанията по чл. 171, ал. 2 или чл. 173 от ДОПК (респективно чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ДПК). Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 и чл. 163, ал. 3 от АПК, като с разпореждането си (л. 64) е дал съответни указания. Несъобразяването с тези указания и процесуалното бездействие на касационния жалбоподател относно доказване на тезата си, като се има предвид чл. 168, ал. 1 от АПК, не дава основания за извод, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наличните доказателства, както и съдържанието на двете приложени жалби срещу ДРА (относно данъчните периоди и размера на задълженията) категорично изключват възможността за погасяване по давност на задълженията и дават основание за направения извод на решаващия състав за наличието на основанията по чл. 221, ал. 6, т. 1 от ДОПК и чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Правилно е прието, че връчването на заповедта след срока по чл. 61, ал. 1 от АПК е фактическо действие, след постановяване на административния акт и не се явява основание по смисъла на чл. 146 от АПК, което да опорочава същия. Основателно е посочено, че съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК право на административният орган е да избере начина за уведомяване, след като от представените доказателства от пощенската служба се установява, че надлежно изпратеното съобщение по чл. 26, ал. 1 от АПК не е потърсено. Не са ангажирани доказателства от касационния жалбоподател, че са допуснати нарушения на нормативните актове, регламентиращи задълженията на "Български пощи" ЕАД в конкретния случай, както и че на административния орган са били известни други начини за уведомяване от вида на тези по чл. 26, ал. 2 от АПК. Освен това, като се има предвид процесуалното поведение на жалбоподателя в съдебното производство (неангажирането на доказателства и предоставената му възможност от съда) се налага извод, че не са ограничени правата му за защита и за излагане на тезата си и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник пред настоящата инстанция не се претендират, поради което такива не следва да бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение