Решение № 762 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2018 г.

Решение № 762 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Община Плевен е подала касационна жалба против решение № 363 от 30.05.2018 г. по адм. дело № 224/2018 г. по описа на Административния съд – Плевен, с което е осъдена да заплати на М. Манолов обезщетение в размер на 650 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен във връзка със съдебното оспорване на наказателно постановление № 1572/05.06.2017 г., издадено от заместник-кмета на община Плевен, заедно със законната лихва, считано от 22.02.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Манолов е поискал отхвърляне на касационната жалба и присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна по отношение на присъдената върху главницата лихва. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Манолов срещу Община Плевен, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 650 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен във връзка с оспорването на наказателно постановление № 1572/05.06.2017 г. на заместник-кмета на община Плевен, заедно със законната лихва, считано от 22.02.2018 г. или от подаването на исковата молба. С наказателното постановление на М. Манолов била наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община Плевен. С решение № 1108/06.12.2017 г. по НАХД № 2815/2017 г. по описа на Районния съд – Плевен наказателното постановление било изменено, като глобата била намалена на 200 лева. С решение № 87/14.02.2018 г. по КАНД № 46/2018 г. по описа на Административния съд – Плевен решението на районния съд било отменено и вместо него било постановено друго, с което наказателното постановление било отменено изцяло като незаконосъобразно. Пред съдилищата М. Манолов бил представляван от адвокат П. Панев. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 16.10.2017 г., М. Манолов заплатил на адвоката възнаграждение в брой в размер на 350 лева за процесуално представителство пред районния съд. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.12.2017 г., М. Манолов е заплатил на адвоката възнаграждение в брой в размер на 300 лева за процесуално представителство пред административния съд. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 650 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че разходът е направен във връзка с осъществяването на административнонаказателна дейност по издаването на наказателното постановление, което било отменено като незаконосъобразно. Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение били направени в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, поради което подлежали на възстановяване. С оглед направените изводи административният съд осъдил Община Плевен да заплати на М. Манолов обезщетение в размер на 650 лева за имуществена вреда от отмененото по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление № 1572/05.06.2017 г., издадено от заместник-кмета на община Плевен, заедно със законната лихва, считано от 22.02.2018 г. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. Съдът е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Община Плевен по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, М. Манолов понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход от 650 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по оспорване на постановлението. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Тъй като направените от ищеца разходи за възнаграждение на адвокат се претендират на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, която дава право на длъжника да претендира обезщетение за неизпълнение на парично задължение, намира приложение по силата на § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, препращащ за неуредените в този закон въпроси към разпоредбите на гражданските и трудовите закони. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокат П. Панев е осъществил безплатно адвокатска помощ и съдействие по отношение на М. Манолов, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, видно от приложения по делото на Административния съд - Плевен договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката се дължи, когато спорът е решен в полза на страната, ползвала безплатна правна помощ, както е в процесния случай. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,