Решение № 11566 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2010 г.

Решение № 11566 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", представлявано от генералния директор Евгений Москов, срещу решение № 1757/23.10.2009 г., постановено по адм. д. № 1738/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър за територията на административен район "Младост" - Варна, в частта й относно площта и северозападната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.514.278. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Ответниците - Кметът на Община Варна, "Брейк Интернешънъл" ООД и "Реем - 3" ООД са представили писмени становища с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), не заявява мнението си по подадената касационна жалба. С определение № 5853/7.12.2009 г., постановено по същото дело е отказано изменение на решението в частта му относно присъдените в полза на "Брейк Интернешънъл" ООД и "Реем - 3" ООД съдебни разноски в размер на 150 лева в полза на всеки от тях за осъществено от юрисконсулт процесуално представителство. В частната жалба се твърди, че съдът е следвало да репарира пълният размер на уговореното между търговските дружества и представляващия ги юрисконсулт възнаграждение. Останалите страни не вземат становища по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспорените съдебни актове са правилни. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд - Варна Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е оспорило заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър за територията на административен район "Младост" - Варна, в частта й относно площта и северозападната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.514.278 (стар ПИ № 23 от кадастралния план на Западна промишлена зона на гр. Варна). Съдът е приел, че при създаването на кадастралната карта са спазени нормативните изисквания, а спорът относно местонахождението на границата и собствеността по отношение отнетата част от площта на имота е от материалноправен характер и следва да се разреши по общия исков ред. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Решаващият съд е установил, че с решение по адм. д. № 1677 от 2003 г., оставено в сила с решение по адм. д. № 11781/2005 г. на ВАС е отменена заповед № 258/3.07.2002 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е одобрено попълване на КП на ЗПЗ за ПИ 1123 и 1651 и корекция на границите на ПИ № 22 и ПИ № 23 (на жалбоподателя), поради наличие на спор за материално право, с оглед твърденията на "Пристанище Варна" ЕАД, че е собственик на 423 кв. м, представляващи част от попълнения имот 1123 и неподписването на акта за непълноти от надлежни представители на собствениците. Този спор за собственост по данни на жалбоподателя не е разрешен към настоящия момент. Заповедта за попълване на кадастралния план от 2002 г. е била издадена по повод искане за попълване на имоти пл. № 5838 и № 5839 в новия КП на ЗПЗ и след като е отменена, имотите по действащия план не са в площта на бившите имоти пл. № 5838 и № 5839. От данните по делото е видно, че имотът на жалбоподателя ПИ № 23 по действащия план включва спорната площ от 423 кв., която е била засегната със заповедта за попълване на кадастъра от 2002 г., отменена от съда. Имотът на жалбоподателя по кадастралния план, действащ при създаването на новата кадастрална карта е с площта и границите по АДС - 85 504 кв. м и не е било налице основание по новата кадастрална карта площта на имота да се намалява със спорните 423 кв. м. Съдът е отчел още, че комисията, разгледала писмените възражения по КК и КР по т. 390 от протокол № 29 от 11.12.2006 г. е взела решение да се впише собствеността на имота на жалбоподателя съгласно акта за държавна собственост, т. е. с площ от 85,504 дка. Кредитирал е заключението на вещото лице, неоспорено от страните, че съгласно кадастралния план на Западната промишлена зона - цифров вид имот пл. № 23, целият с площ от 85,504 дка е записан на Пристанище Варна и собствеността е отразена съгласно акт за публична държавна собственост № 4516/29.05.2003 г. Съдът е възприел изводите на вещото лице, че част от северозападната граница на имота с одобрената кадастрална карта е различна от тази, отразена по действалия кадастрален план преди приемането на кадастралната карта и има промяна в границите и площта на имота на жалбоподателя при одобряване на кадастралната карта, но не е направил извод при това положение има ли основание за изменение на границите и площта на имота по новата кадастрална карта. Въз основа на представените скици и заключението на вещото лице е прието, че е налице припокриване на триъгълник, който е попълнен със заповед № Р-7/9.06.1998 г. (относно имоти 5838 и 5839), нанесен в КП от 1985 г. и са издавани скици за имот 1123, сега с идентификатор № 127 и че правилно кадастралната карта е създадена чрез обединяване на данни. Така формулираните изводи са необосновани. По графичната част на оспорената кадастрална карта - скица 7267/7.07.2008 г. е видно, че имотът на жалбоподателя е отразен с площ 84 842 дка със забележката, че част от имота 23 (стар), а именно 624 кв. м е включен към имот № 1123 (на заинтересованите лица), с идентификатор по приетата кадастрална карта № 127. Съдът не е установил основанието на което имотът по одобрената кадастрална карта № 278 е с различна площ и граници от имот 23 (стар) по действащия план. Едва при решаване на спора за собственост със заинтересованите лица може да има основание за посоченото изменение. При това положение неправилно решаващият съд приема, че жалбоподателят претендира за изменение на границите на имота по действащия план, което може да се разреши при спор за собственост, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Искането е по одобрената карта имотът да се нанесе по последния действащ кадастрален план преди одобряването й, защото по обжалваната карта имотът е с други граници и площ, както е посочено и в заключението на вещото лице. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви спазени ли са приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането та кадастралната карта и кадастралните регистри. При положение, че не налице приоритетът по чл. 14, ал. 1, т. 2 - съществуващи на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1, не е направен извод налице ли е приоритетът по чл. 14, ал. 1, т. 3 - определяне на границите на поземлените имоти по одобрен кадастрален план. Не е изследван въпросът по кой от приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата е одобрена границата на имотите по новата кадастрална карта и правилно ли е определен приоритетът от административния орган. В този смисъл се явяват основателни доводите в касационната жалба, че съдът не е взел предвид влязлото в сила съдебно решение, с което е отменена заповед № 258/03.07.2002 г. на зам. кмета на Община Варна за одобрено попълване на КП на ЗПЗ за ПИ 1123 и 1651 и корекция на границите на ПИ № 22 и ПИ № 23. Ето защо оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело до необоснованост на правните изводи, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Направените разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По частната жалба на "Брейк Интернешънъл" ООД и "Реем - 3" ООД: Частната жалба на двете търговски дружества срещу постановеното по делото определение № 5853/7.12.2009 г., с което е отказано изменение на решението в частта му относно присъдените разноски в размер на 150 лв. в полза на всеки от тях за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство, е неоснователна. По делото няма спор, че като заинтересовани страни жалбоподателите са били представлявани от юрисконсулт, получаващ трудово възнаграждение за това (Виж: пълномощни на л. 124 и л. 185 от делото). Дължимите в този случай разноски за процесуално представителство са несъизмерими нито с материалния интерес на спора, нито с други уговорени плащания между представлявания работодател и представляващия го юрисконсулт. Подобни сделки са непротивопоставими на страните по административноправния спор, т. к. не попадат в обхвата на отговорността по чл. 143, ал. 4 АПК. По аргумент от чл. 78, ал. 8 ГПК съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него. Поради това възнаграждението на процесуалния представител - юрисконсулт следва по силата на трудовото му правоотношение, а в полза на страната се присъжда възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обстоятелството, че юрисконсултът е търговски пълномощник по чл. 26, ал. 2 ТЗ на двете дружества, е ирелевантно за спора относно размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само ако притежава качествата, посочени в чл. 32, т. 1 и т. 3 ГПК (Виж: ТР № 1/17.03.1993 г. по гр. д. № 3/93 г. на ОСГК). Следователно определящо за допустимостта на осъществяваното процесуално представителство в конкретния случай е качеството на юрисконсулт, поради което дължимото възнаграждение в полза на страната - упълномощител се определя по общите правила, респ. разноските се присъждат до размер на минималното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,