Решение № 11520 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора Териториална дирекция Митница Русе при Агенция Митници, чрез процесуалния представител гл.юрк. Грозева срещу решение 142 от 17.01.2022 г. по адм. дело 209/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра, с което по жалба на Прохлада ЕООД, [ЕИК] е отменено Решение 32-329373/18.10.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Русе при Агенция Митници, с което е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия на дружеството жалбоподател на основание чл. 90б, ал. 2, т. 3 ЗАДС и преписката е изпратена за произнасяне по искане с вх. 32- 308075/29.09.2021 г. от митническите органи в 7-дневен срок. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т. 3 АПК. Твърди се, че от тълкуването на нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗВО може да бъде направен извод, че висшите училища са част от системата на образованието в Република България и са наведени доводи за неправилност на извършеното тълкуване на забранителната норма на чл.90б, ал.2, т.3 от ЗАДС. Касаторът счита, че употребявания термин от специалния закон училища е родово понятие и включва в себе си и висшите училища по определението дадено в чл. 17, ал. 1 ЗВО. В касационната жалба се твърди, че висшите училища не могат да бъдат отнесени към обекти посещавани и свързани само с битието на пълнолетни лица. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски и е направено възражение за евентуална прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение. Ответникът Прохлада ЕООД в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Събев оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение 32-329373/18.10.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Русе при Агенция Митници, с което е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия на Прохлада ЕООД на основание чл. 90б, ал. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове. Административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са констатирани съществени нарушения на административно производствените правила. За да отмени административния акт съдът е счел, че същия противоречи на материалния закон и неговата цел. За да стигне до този извод административният съд е приел, че спорът от фактическа страна е изяснен и предмета е свързан с правилното тълкуване на забранителната норма на чл.90б, ал.2, т.3 от ЗАДС. Съобразявайки, че забранителните норми са императивни и съдържат изчерпателно изброяване на релевантните факти и обстоятелства, предмет на нормативната забрана съдът е приел, че са изброени изчерпателно учрежденията, където е забранена продажбата на тютюневи изделия и висшите училища са извън обхвата на нормата. Административният съд е приел, че волята на законодателя е ограничаване на тютюнопушенето на непълнолетни лице под 18 годишна възраст, каквито студентите по презумпция не са. Така мотивиран съдът е отменил отказа за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия и е върнал преписката на митническите органи за ново произнасяне по Искане с вх. 32-308075/29. 09.2021 г. на Прохлада ЕООД Решението е правилно. Съгласно чл.90б, ал.2, т.3 от ЗАДС, за да бъде издадено удостоверение за търговия с тютюн и тютюневи изделия, е необходимо търговският обект да не е разположен на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи. В текста на разпоредбата изчерпателно са изброени учрежденията, в които е забранено да бъде разположен посоченият търговски обект. Безспорно по делото е установено, че обектът, за който е подадено искане за издаване на разрешение се намира на територията на висше училище Великотърновски университет Св. Св. Кирил и Методий. Нормата на чл. 73, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че според степента училищното образование е основно и средно. Систематично тълкуване на цитираната разпоредба, заедно с разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за висшето образование и чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, налага извода, че законодателят не е установил изрична забрана търговският обект за продажба на тютюневи изделия да се намира на територията на висше училище. Правилни са изводите на административния съд, че смисълът на забраната, съдържаща се в Закона за акцизите и данъчните складове, е да бъде ограничено предлагането на тютюневи изделия в местата, където учат и живеят непълнолетни лица, с оглед ограничаване предпоставките за тютюнопушене от непълнолетни. Възраженията на касационния жалбоподател, че висшите училища не могат да бъдат отнесени към обекти посещавани и свързани само с битието на пълнолетни лица са неоснователни, поради факта, че студентите по презумпция са пълнолетни лица и логиката на законодателя е ограничаване на продажбите на тютюневи изделия на места посещавани преимуществено от непълнолетни. Допълнителен аргумент, навеждащ към същия извод, е посочването в забранителния списък на общежитията за ученици, но не и на студентските общежития. Съобразно изхода на спора и поради липсата на претендирани разноски от страна на ответника по касация, разноски не следва да се присъждат. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение