Решение № 2589 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2019 г.

Решение № 2589 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на Б. Камарски от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 9504/20.06.2019 г. по адм. д. № 3082/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 157/7.01.2019 г. по адм. д. № 5433/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Искателят твърди, че този съдебен акт е постановен при неправилна преценка на доказателствата, предвид фактическите установявания и правните изводи, приети с влязло в сила решение № 12411/18.09.2019 г. по адм. д. № 725/2018 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 5989/24.10.2017 г. по адм. д. № 8167/2017 г. на Административния съд София-град. Твърди, че е участвал в двете производства като страна, но решението, чиято отмяна иска, не е съобразено с новото доказателство - влязлото в сила решение, с което е потвърдено решение № 186/7.06.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация. Последното е от съществено значение за спора, тъй като приетият от Комисията правен извод е в подкрепа на твърдението му за нищожност на заповед № К-2676/20.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи - предмет на оспорване по адм. д. № 5433/2017 г. на ВАС. Сочи, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез пълномощник, оспорва искането. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. От данните по делото е видно, че по жалба на Б. Камарски срещу заповед № К-2676/20.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи е образувано адм. д. № 5433/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. С решението по делото съдът е отхвърлил жалбата на Камарски с искане за прогласяване нижощността на оспорения акт. Решението на тричленния състав е оставено в сила с решение № 9504/20.06.2019 г. по адм. д. № 3082/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. С оспорената заповед № К-2676/20.11.2006 г. министърът на вътрешните работи е назначил на същите длъжности служители в МВР, в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни организации" при Национална служба "Полиция" - МВР, разрешил е ползване на неплатен отпуск и е изпратил 10 служители в МВР, между които по т. 2 и Б. Камарски, като полицейски наблюдатели в мисията на ООН в Косово, за времето на участието им в мисията, считано от датата на заминаване, като е разпоредил, че вещевото и медицинското оборудване са сметка на полицейските наблюдатели. От приложените към искането за отмяна доказателства е видно, че пред Комисията за защита от дискриминация е образувана преписка № 84/2009 по жалба на няколко лица, между които и Б. Камарски. С решение № 186/7.06.2017 г. Комисията за защита от дискриминация е установила, включително и по отношение на Камарски, че в периода 2006 г. - 2008 г. жалбоподателите са били третирани по-неблагоприятно от министъра на вътрешните работи в качеството му на орган по назначаването в сравнение с държавните служители на същото ведомство, като по-неблагоприятното третиране е извършено посредством лишаване на служителите на мисия в чужбина от заплащане на възнаграждение и вещово доволствие, както и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, с което е допусната пряка дискриминация по признак "обществено положение", а на министъра на вътрешните работи е предписано предприемане на необходимите мерки за гарантиране равенството в третирането на служителите от ведомството и недопускане на бъдещи нарушения на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 ЗЗДискр. По жалба на министъра на вътрешните работи срещу решението на Комисията за защита от дискриминация е образувано адм. д. № 8167/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Б. Камарски е участвал като ответник в производството. АССГ е отхвърлил жалбата на министъра, като съдебният акт е оставен в сила с решение от 18.09.2019 г. по адм. д. № 725/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Искателят моли за отмяна на неблагоприятното за него влязло в сила решение на петчленния състав на ВАС по адм. д. № 3082/2019 г. Отмяната е извънинстанционен процесуален способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения, определения и разпореждания, които се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това, че с него се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Способът за съдебна защита чрез искането за отмяна има изключителен и ограничен характер и се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Искателят е посочил като основание за отмяна на влязлото в сила решение на петчленния съдебен състав по адм. д. № 3082/2019 г. на ВАС наличието на ново писмено доказателство - влязлото в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено дискриминационно отношение от страна на издателя на атакуваната като нищожна негова заповед във връзка с конкретни последици от обективирани в нея разпореждания. Предвид изложените в искането твърдения и обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че влязлото в сила решение на Комисията за защита от дискриминация не представлява ново или новооткрито доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Според чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая изложените фактически установявания и правни последици от акта на Комисията биха имали значение при съдебна проверка на основанията за законосъобразност на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, докато с решението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл само по оплакванията за нейната нищожност. По изложените съображения искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. Твърдяното от Камарски основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила определение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая посочените изисквания не са изпълнени. Решението, чиято отмяна се иска, и влязлото в сила решение по адм. д. № 725/2018 г. на ВАС нямат идентичен предмет, тъй като са образувани по жалби срещу различни административни актове, издадени в различни административни производства. При липсата на идентичност между предмета на двете дела съдът приема, че не са налице основанията за отмяна, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 АПК /в този см. и ТР № 6/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС/. Предвид изложеното искането на Б. Камарски за отмяна на влязло в сила решение № 9504/20.06.2019 г. по адм. д. № 3082/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за разноски, в полза на Министерството на вътрешните работи следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав