Решение № 11141 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2017 г.

Решение № 11141 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО, район "Сердика" против решение № 4932/20.07.2017 г. по адм. д. № 4262/2017 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил факта, че Д. Коцев и към момента обитава общинско жилище, в качеството му на член на домакинството на майка му С. Коцева. Съгласно чл. 8, ал. 1 от НРУУРОЖТСО за лице, което ползва имот, общинска собственост без правно основание, няма основание за включването му в картотеката на района. Моли да бъде отменено решението и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда. Ответникът по жалбата – Д. Коцев, редовно призован, се представлява от адвокат Юруков. Оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът – Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, район "Сердика", редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, поради това че кметът не е бил страна в производството пред първоинстанционния съд. Алтернативно, в случай, че съдът приеме жалбата за допустима, разгледана по същество, тя е неоснователна. Основание за отказа Д. Коцев да не бъде включен в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани в район "Сердика" е, че той фигурира в настанителна заповед № РД-0904-37/11.07.2006 г. като член на семейството на С. Коцева. Към датата на постановяване на отказа е установено, че с влязла в сила заповед е прекратено наемното правоотношение, възникнало от настанителната заповед. Основанията за некартотекиране са посочени в чл. 5, ал. 2 НРУУРОЖТСО, като сред изброените няма предвидено такова основание като посоченото в обжалваното решение на комисията по чл. 10 като фактическо основание. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на Д. Коцев срещу Решение по Протокол № 1/27.02.2017 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, назначена със заповед на Кмета на СО – район "Сердика", постановено по заявление вх. № РСР 17-ГР94-514/21.02.2017 г., с което на жалбоподателя е отказано да бъде включен в картотеката на нуждаещите се от жилище в район "Сердика". С обжалваното решение Административен съд – София-град e отменил обжалваното решение на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО и е върнал административната преписка на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Сердика" за ново произнасяне по заявление вх. № РСР17-ГР94-514/21.02.2017 г. на Д. Коцев в едномесечен срок от получаване на преписката в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Съдът е приел, че жалбата е допустима, а оспореното решение е издадено от компетентен орган – комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, назначена със заповед № РСР16-РД91-36/31.10.2016 г. на кмета на СО, район "Сердика". По същество на спора е посочил, че цитираното в оспореният акт фактическо основание не спада към нито една от отрицателните предпоставки, посочени в хипотезите на нормата, определяща условията, на които трябва да отговарят кандидатите. Според съда, в решението не са изложени мотиви относно влязла в сила заповед по чл. 65 от ЗОбС. Съдът е посочил, че към датата на постановяване на оспорения отказ за картотекиране, за общинското жилище, в което живее заявителя Коцев, е налице влязла в сила заповед, с която е прекратено наемното правоотношение, възникнало от настанителната заповед, съгласно която жалбоподателят като член на домакинството на С. Коцева е настанен там. Жилището обаче не е било иззето към датата на постановяване на отказа – 27.02.2017 г., т. е. не е била налице фактически изпълнена процедура по чл. 65 от ЗОбС по отношение на жалбоподателя, по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 8 от НРУУРОЖТСО, което обстоятелство от своя страна би било отрицателна предпоставка за постановяване на позитивен акт по заявление вх. № РСР17-ГР94-514 от 21.02.2017 г. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви. От доказателствата по делото е видно, че със заявление вх. № РСР 17-ГР94-514/21.02.2017 г. до кмета на СО – район "Сердика", жалбоподателят Д. Коцев е поискал да бъде включен в картотеката за нуждаещите се от жилище граждани при район "Сердика". Жалбоподателят има регистриран по издаваните му лични карти постоянен адрес в [населено място], [квартал], [улица], от 19.01.2012 г. Със Заповед № РД-4805-3/19.06.2015 г. на кмета на СО, район "Сердика", е отменена настанителна заповед № РД-0904-37/11.07.2006 г. на кмета на район "Сердика", СО, с която е настанена С. Коцева и членовете на семейството и в общинско жилище, като е определен срок за доброволно освобождаване до 26.06.2015 г. Обосновано съдът е приел, че жалбата на Д. Коцев е допустима и решението по чл. 10 от Наредбата подлежи на обжалване пред съда. Предвиденият в Наредбата административен ред за обжалване не изключва съдебното обжалване. Задължително административно обжалване на този вид административни актове не е уредено в ЗОбС и не може да бъде въвеждано с общинската наредба. С оглед на това право на жалбоподателя е да избере реда за защита срещу административния акт, който засяга правата му. В този смисъл е неоснователно възражението за недопустимост на жалбата на Коцев, направено от касационния жалбоподател. Правилно съдът е анализирал разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата, която регламентира условията за установяване на жилищна нужда. Доказателствата по делото установяват, че всички изисквания по отношение на жалбоподателя са налице. Той не притежава собствено жилище и не ползва на законово основание друго жилище, включително и общинско, поради това заповедта за настаняване в общинско жилище на името на майка му, в която е вписан като член на домакинството й, е отменена със Заповед № РД-4805-3/19.06.2015 г. на кмета на СО, район "Сердика". От друга страна издадената заповед за изземване на общинското жилище по чл. 65 ЗОбС не е изпълнена, с което не е налице основание на чл. 5, ал. 2, т. 8 от Наредбата. Изложените в обжалваната заповед мотиви са неясни и от тях не се установява какво е законовото основание, поради което на Д. Коцев е отказано картотекиране. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, а на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение