Решение № 974 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2015 г.

Решение № 974 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на В. И. Д. и Д. Н. Д., срещу решение № 143/2.11.2015 г. по адм. д. № 348/2015 г. на Административен съд Д. Считат обжалваното решение за недопустимо като постановено при липса на правен интерес и алтернативно -за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-кметът на О. К., М. Т. М., Д. К. Р. и Д. А. Р. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Т. М. срещу заповед № № РД-08-302 от 2.06.2015 г. на кмета на О. К., с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ 1 и 2 в кв. 25, като се разширяват до границата с УПИ 1 и 2 от кв. 25а, затваря се проектна, но непроведена улична регулация между ок 112 и ок 113, оформя се тупик с обръщач през УПИ III и ХII, заличава се квартал 25 а и всички УПИ получават поредни номера в кв. 25-ХI, ХII, ХIII и ХIV. Новообразуваният УПИ I и съответната част от проектната улица получава номер !Х и се отрежда "за кравеферма", а новообразуваният УПИ II и съответната част от проектната улица получава номер Х и се отрежда за "ПСД" по плана на с. А.-Стопански двор, община К. С плана за застрояване се предвижда за всички УПИ свободно застрояване. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят като собственик на УПИ III няма правен интерес от обжалване по отношение на частта на заповедта, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I, II, III и IV в кв. 25а и е прекратил производството в тази му част. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Заповед № РД-08-302 от 2.06.2015 г. на кмета на О. К., в оспорената й част, а именно - В ЧАСТТА, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР, предвиждащ частично затваряне на улица между ОК 112 и ОК 113 и оформянето на тупик с дължина над 100 м и с обръщач пред УПИ III-на жалбоподателя и УПИ ХII - нов, както И В ЧАСТТА, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ II, кв. 25 /нов Х за "ПСД"/. Така постановеното решение е валидно като постановено по допустима жалба при наличие на правен от обжалването интерес. В случая имотът на жалбоподателя пред първоинстанционния съд се явява имот, предмет на плана, тъй като се затваря улица, на която той има излаз, предвижда се оформянето на тупик пред имота му, както и в частта досежно предвиденото застрояване в съседен нему имот-УПИ II, кв. 25 /нов Х за "ПСД"/. В този смисъл са налице предпоставките на нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1 и 4 ЗУТ, поради което изводът на решаващия съд за наличие на правен, детерминиран от изчерпателно изброените в закона хипотези, се споделя и от настоящата инстанция. Решението е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че улицата между ОК 112 - ОК 113, е единствената проходима и достъпна, асфалтирана до имотите в кв. 25 с излаз на главен път. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. С. З. № 57/02.09.1994 г. на кмета на О. К. е одобрено изменение на действащия кадастрален и регулационен план, като са обособени 8 отделни парцела във връзка с отреждане на прилежащите площи към съществуващи сгради в Стопанския двор и е създаден нов кв. 25а. Двата квартала - 25 и 25а са оградени от улици и всички УПИ имат лице към улица. Безспорно от заключението на вещото лице се установява, че процесната улица е предмет на плана от 1994 г., нанесена е в плана като улица-с осова линия и е реализирана. Поради това изводът на решаващия съд, че регулацията е приложена на основание § 22, ал. 1 е законосъобразен. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват с имоти от два квартала - кв. 25 и кв. 25а, като се заличава кв. 25а, придава се част от улицата към два УПИ от кв. 25 по действащия план за регулация и се предвижда застрояване в имоти, както в кв. 25, така и в кв. 25а по действащия план. В случая заповедта е одобрена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, което не е материалноправното основание, а сочи на компетентност на органа досежно обхвата на предприетото изменение. Обхватът в случая е за два квартала, което отрича компетентност на кмета на община и сочи на изискването подробният устройствен план, респективно негово изменение, да бъде процедирано и одобрено от Общински съвет. Поради това кметът на общината не е компетентен да издаде заповед със съдържание като оспорената и законосъобразно същата е обявена за нищожна от първоинстанционния съд. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя доводите на съда, че в оспорената заповед е посочено, че се одобрява проект за изменение на ПУП-ПРЗ, без конкретизация ПЗ първоначално одобрен ли е или се касае за изменение на такъв план. С разпоредителната част се одобрява изменение на ПЗ, но при липсата на такъв предходен заповедта е лишена от предмет. Аргументите за липса на компетентност на кмета на община са валидни и при изменение на ПУП-ПЗ за два квартала съобразно формулировката в разпоредителната част на заповедта. На последно място, освен липсата на компетентност, обжалваната заповед е нищожна и като лишена от законова опора. В същата не е посочено материалноправното основание за издаване на обжалваната заповед-коя от посочените в чл. 134 ЗУТ материалноправни норми се има предвид. Такава норма не е посочена и в приложените по преписката обявления, а с Решение № 2/30 от проведено заседание на 21.02.2013 г., О.-К. си отменя Решение № 13/120 от проведено заседание на 30.10.2012 г., с което е дал съгласие за процедиране на поисканото изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, посочена в обжалваната заповед, определя компетентния орган /макар в конкретния казус издателят на заповедта не е материално компетентен/. В заповедта липсва материалноправна норма, визираща релеванти за промяна на влезли в сила подробни устройствени планове юридически факти по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, при чието проявление може да се предизвика правната последица изменение на ПУП. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната й част, които не следва да се повтарят с оглед установената нищожност на заповедта в обжалваната й част. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е валидно, материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,