Решение № 191 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5115/2007 г.

Решение № 191 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5115/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Б. ЕГН .......... от гр. Х. против въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 192/21.05.2007 г., постановено по гр. д. № 96/2007 г. С въззивното решение е отменено решение на Районен съд Хасково № 961 от 18.12.2006 г. по гр. д. № 1482/2006 г., с което е отхвърлен предявения от И. Г. Ж. против Н. Д. Б. иск с правно основание чл. 55 ЗЗД в размер на сумата 7 000 лв. и е постановено друго решение, с което Н. Д. Б. е осъдена на основание чл. 55 ЗЗД да заплати на И. Г. Ж. получена без правно основание сума в размер на 7 000 лв. и направените от ищеца разноски по делото в размер на 520 лв.за двете съдебни инстанции. С жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения- основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретно оплакванията са, че въззивният съд е постановил решението си само на база косвени доказателства, че липсват доказателства за причината за съставянето на процесната разписка. Ответникът по касация И. Г. Ж. е оспорил касационната жалба с писмено становище. Моли съдът да остави обжалваното решение в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че между страните е съществувала облигационна връзка по силата на сключен между тях договор за поръчка, оформен с нотариално заверено пълномощно, по силата на който ответницата е поела задължението да представлява ищеца пред Районна прокуратура-Хасково и пред Районен съд-Хасково. В тази връзка е представеното извлечение от регистъра на нотариус № 353 за 2004 г., видно от което през м. 06.2004 г. (датата е нечетлива) нотариусът е заверил пълномощно на И. Г. Ж., с което той е упълномощил Н. Д. Б. да го представлява по дело № 279/2003 г. на Хасковска района прокуратура и пред Хасковски районен съд. Във връзка със сключения договор за поръчка на 25.06.2004 г. е била съставена разписка, видно от която ответницата е получила сумата 7 000 лв., дадена й от ищеца в присъствието на свидетели. Съдът е приел, че договорът за поръчка е с невъзможен предмет, тъй като ответницата не е могла да осъществи процесуалното представителство на ищеца, тъй като не попада в нито една от хипотезите на закона по чл. 20 ГПК и по чл. 67 НПК (ред. 2004 г.). Затова съдът е приел, че сумата 7 000 лв. е дадена от ищеца и е получена от ответницата безправно основание и че последната следва да върне на ищеца сумата на основание чл. 55 ЗЗД. Касационната жалба е неоснователна. Жалбата не съдържа обосновани доводи, освен твърдения, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е преценил създадените между страните правоотношения като сключен между тях договор за поръчка, във връзка с който договор е съставена и процесната разписка, установяваща обстоятелството на даване и на получаване на сумата 7 000 лв. Разписката по правния си характер съставлява частен свидетелстващ документ, чиято истинност не е оспорена от ответницата (касатор). Частният документ е подписан от ответницата (касатор) и в нейна доказателствена тежест е да установява в процеса, че отразените в документа обстоятелства не са верни, което не е сторено. Твърдението на ответницата (касатор), че сумата е получена в изпълнение на сключен между страните договор за заем не е подкрепено с доказателства. Предвид изложеното въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.