Решение № 15152 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2011 г.
ВАСПетчленен състав18.11.2011 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 10607 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 3968/2011 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15152 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение № 10607 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 3968/2011 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменено постановеното от комисията решение № 974/7.02.2011 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците "Мобилтел" ЕАД и "Кредитреформ България" ЕООД са представили писмен отговор. Процесуалният представител на "Кредитреформ България" ЕООД счита жалбата за неоснователна. Кремена Вълчева Колева не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред съда решение на КЗЛД е уважена жалбата на Кремена Вълчева Колева срещу "Мобилтел" ЕАД, София като е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. на "Мобилтел" ЕАД затова, че е предоставило личните данни на Колева на дружеството за събиране на вземания "Кредитреформ България" ЕООД София без наличие на валидно правно основание, с което е нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Закона за защита на личните данни и е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15000 лв. на "Кредитреформ България" ЕООД за това, че в качеството на администратор на лични данни обработва личните данни на Колева без наличието на валидно правно основание, с което е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни. За да отмени решението на КЗЛД съдът е приел за необоснован извода на комисията, че "Мобилтел" ЕАД е нарушил разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ЗЗЛД, съгласно която отношенията между администратора и обработващия личните данни се уреждат с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия данните. Установил е, че Мобилтел като администратор на лични данни е сключил писмен договор с Кредитреформ като обработващ личните данни на неизправните длъжници на Мобилтел, в който са определени задълженията, възложени му от мобилния оператор, като видно от представените анекси действието на договора, сключен на 20.05.2003 г. е продължено до 1.09.2011 г. Прието е от съда, че предоставянето на личните данни на Кремена Колева от страна на Мобилтел на Кредитреформ е станало с нейно предварително знание и писмено съгласие. Такова съгласие тя е дала по т. 31, изр. 2 от сключения индивидуален договор № КО693239/22.11.2009 г., за събиране на вземания, дължими по този договор, за каквито цели видно от материалите по преписката данните са използвани. Съгласно 37 от индивидуалния договор Колева е получила при подписването му екземпляр на Общи условия на Мобилтел и е запозната с разпоредбите им, а същото условие фигурира в т. 40г от общите условия. Установено е съществуването на спор между Мобилтел и Колева относно неизплатена фактура от 9.04.2010 г. на стойност 156, 53 лв., която сума тя е твърдяла, че не дължи, а Мобилтел е считало, че отразява реално ползваните услуги, поради което страната попада в групата на "абонати, дължащи неизплатени суми на Мобилтел" по смисъла на т. 1.1 от договора. Личните данни на Колева са предоставени от Мобилтел на Кредитреформ и са използвани за събиране на вземане, дължимо по сключения от нея индивидуален договор с Мобилтел, т. е. обработването на личните данни от Кредитреформ не надхвърля целите заложени в индивидуалния договор и по договора между Мобилтел и Кредитреформ от 20.05.2003 г. Направени са изводи, че липсва нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД извършено от Кредитреформ, текстът урежда случаите на допустимост на обработката на лични данни на друго лице. Релевантни са нормите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3, но в случая е налице предварително дадено писмено съгласие на Колева за обработка на личните й данни от трето лице за събиране на вземания по индивидуалния договор, поради което посочените норми не са нарушени. Решението е правилно. Не се установяват твърдяните касационни основания за отмяна на решението. Основателно е прието от съда, че е нарушена нормата на чл. 35 АПК, изискваща да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, това изискване съществува за административния орган за да постанови законосъобразно решение. Чл. 7 от АПК изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая. Указанията на комисията, да се представят доказателства за валидно правно основание относно предоставянето на лични данни на абонати на дружеството за събиране на вземания не следва да са абстрактни, необходимо е било да се конкретно действащият договор между Мобилтел и Кредитреформ за съответния период през 2010 г. След като в решението на комисията е записано, че липсва договор за процесния период, в съдебното производство е представен анекс, от който е видно, че действието на договора от 2003 г. е продължено до 1.09.2011 г. Представеният писмен документ не е оспорен. Посоченият в диспозитива на решението на комисията извод "без наличие на валидно правно основание" е опроверган в съдебното производство от представените доказателства за действащ договор между администратора на лични данни и обработващия личните данни. Комисията се е позовала единствено на недепозиране на доказателства за наличие на правно основание, по силата на което дружеството да има право да обработва личните данни. Материалният закон е приложен правилно. Не се установява нарушение на чл. 24, ал. 4 от ЗЗЛД, на което се основава постановеното от комисията решение. Администраторът на лични данни е доказал в съдебното производство, че отношенията му с обработващия личните данни са уредени с писмен договор, в който се определя обемът на задълженията възложени от администратора на обработващия данните и това не се оспорва от жалбоподателя. Не е установено и нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, конкретната точка не е посочена в диспозитива на решението на комисията. Член 4, ал. 1 от ЗЗЛД изброява случаите при които е допустимо обработването на лични данни, когато е налице едно от посочените условия, т . 2 - физическото лице, за което се отнасят данните да е дало писмено съгласие. Обстоятелството, че дружеството - получател на личните данни не е индивидуализирано в Общите условия към индивидуалния договор, сключен между Мобилтел и Кръстева не е основание да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Друг е въпросът следва ли вземането на Мобилтел да е установено по определен ред, при наличие на спор относно съществуването му, за да бъдат предоставени личните данни на Кредитреформ, който въпрос е останал неизяснен от комисията. Неоснователно се прието от комисията, че от формална страна не са представени доказателства за наличие на задължение към Мобилтел, което подлежи на плащане, след като не се е оспорвало, че задължението по издадената фактура не е изплатено. Правилни са изводите на съда, че решението е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 АПК, тъй като в него липсват правните основания за издаване на акта. Преди изписване диспозитива на решението на комисията, е посочено, че то се издава на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, последният текст е правно основание за налагане на имуществена санкция, но посочените в диспозитива на решението нарушения на чл. 24, ал. 4 и на чл. 4, ал. 1 не се установяват. Нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 не е предвидено в закона като основание за налагане на имуществена отговорност по чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД и в диспозитива на решението на комисията конкретната хипотеза на чл. 4 не е посочена. Наложената имуществена санкция на Мобилтел не е в размера предвиден в посочената разпоредба на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД. Имуществената отговорност на Мобилтел не е наложена на основание чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, в която разпоредба е посочен друг размер на санкцията.