Решение № 15548 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2009 г.

Решение № 15548 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордан Великов Николов, от гр. Русе, против Решение № 24/15.05.2009 г. постановено по адм. дело № 476/2008 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Писмо изх. № СП /105-00-411/15.08.2008 г. на началника на РДНСК - Русе, като неоснователна. Поддържат се оплаквания за нищожност и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК, без излагане на доводи в подкрепа на тях. Ответникът - началника на РДНСК - Русе, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - началника на ДНСК - София и Надка Здравкова Добрева, също не се явяват и не изразяват становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд-Русе е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против Писмо, изх. № СП /105-00-411/15.08.2008 г. на началника на РДНСК - Русе, имащо характер на заповед по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, постановено по жалба срещу Разрешение за строеж № 53/14.08.2007 г., за строеж на "Ограда", разположена изцяло в ПИ № 524, кв. 54 по плана на гр. Сливо поле, област Русе, на името на Надка Здравкова Добрева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат и след анализ на доказателствата по делото, съдът е извел извод, че процесния строеж е разрешен изцяло в имот № 524, собственост на Надка Добрева, който е съседен на имот пл. № 1104, собственост на жалбоподателя Йордан Николов. Последният не е от кръга заинтересовани лица, по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, който може да обжалва издаденото разрешение за строеж за съседния имот, поради което и жалбата му срещу него се явява недопустима и правилно е отхвърлена от РДНСК - Русе. Така постановеното решение е недопустимо, по отношение ДНСК - София, тъй като същата не е страна в създаденото административно правоотношение по издаване на оспорената заповед. Последната е издадена от РДНСК - Русе и тя е административният орган, който се явява страна по делото, съгласно чл. 153 от АПК. ДНСК - София не е била надлежна страна, поради което и участието й като ответник по делото е било недопустимо. Постановеното спрямо ненадлежна страна решение се явява недопустимо, за което касационният съд е длъжен да следи служебно и без да е направено искане, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. Като недопустимо, спрямо ДНСК-София, постановеното решение следва да бъде обезсилено в тази част. По отношение на останалите страни, така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. От данните по делото законосъобразно е установено, че обжалваният пред съда административен акт е писмото на началника на РДНСК - Русе от 15.08.2008 г., което е с характер на заповед по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. С него контролният административен орган е отхвърлил жалбата на касатора против РС № 53/14.08.2007 г. на Надка Здравкова Добрева, за строеж на ограда, разположена изцяло в собствения й поземлен имот - пл. № 524, кв. 54 по плана на гр. Сливо поле, област Русе. Поради това, че касаторът се явява собственик на имот пл. № 1104, кв. 54, а не на имот пл. № 524, за който се отнася разрешението за строеж, съдът правилно е извел извод, че жалбата му пред началника на РДНСК - Русе е била процесуално недопустима, тъй като не е заинтересовано лице. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заинтересовани да обжалват издадени разрешения за строеж, когато се касае за нов строеж, както е в случая, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. А съгласно чл. 161 от ЗУТ възложител е собственикът на имота върху който се строи, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. При това положение и съобразно данните по делото, законосъобразно е приетото от съда, че жалбоподателят не е такова заинтересовано лице, поради което жалбата му пред РДНСК - Русе е недопустима. Поради това жалбата му срещу РС № 53/14.08.2007 г. е следвало да се отхвърли, като недопустима, а не като неоснователна, което неправилно не е констатирано от съда. Независимо от това, обжалваното решение е правилно като краен резултат, тъй като, както при наличието на недопустима, така и на неоснователна жалба, правомощията на началника на РДНСК, съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ във вр. с чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, са едни и същи същи - да я отхвърли. Изложеното налага извода за отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, като нищожно и неправилно. За първото касаторът не е посочил никакви основания, а посочените такива за второто, са неотносими към настоящето производство, защото касаят други граждански правоотношения между собствениците - съседи. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение