Решение № 3028 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13790/2008 г.

Решение № 3028 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13790/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата касационна жалба е подадена от Дойчо Павлов Дойчев от гр. Бургас, чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 827 от 25.9.2008 г., постановено по адм. дело № 563 по описа за 2007 г. на Административен съд - гр. Бургас, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 026-2362 от 22.03.2007 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-227 от 17.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определени за него допълнителни данъчни задължения за 2002 г. и 2003 г. по ЗОДФЛ. Твърди нарушения на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение в тази му част и да се присъдят направените от касатора разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. 2. Втората касационна жалба е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу частта от съдебно решение № 827 от 25.9.2008 г., постановено по адм. дело № 563 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с която е изменен РА № 026-2362 от 22.03.1007 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-227 от 17.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определени за Дойчо Дойчев допълнителни данъчни задължения за 2001 г. по ЗОДФЛ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите в касационната жалба са изключително кратки - неправилна преценка на съда на твърденията на приходната администрация и иска отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на жалбата на лицето срещу РА и решението на дирекция "ОУИ" като неоснователна и за изменените частично задължения за 2001 година. Претендира заплащане на разноски и за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - Дойчо Павлов Дойчев от гр. Бургас не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете касационни жалби, по наведените в тях касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 026-2362 от 22.03.1007 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-227 от 17.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определени за Дойчо Дойчев допълнителни данъчни задължения за 2001 г., 2002 и 2003 г. по ЗОДФЛ, по реда на чл. 122 от ДОПК. За измени само в една малка част данъчните задължения за 2001 година - от главница 6588, 36 лв. и лихва 3782, 63 лв. на главница 4362, 30 лв. и лихва - 2504, 59 лв. съдът е анализирал заключението на вещото лице, съобразил е средностатистическия разход на едно лице, както и данните за наличните средства на физическото лице и е приел, че размера на сумите като превишение на разходите над приходите за 2001 г. не е определеното от органите по приходите, а сумата 15585, 81 лв. Поради което е определил по-нисък размер, както се посочи по-горе на задълженията. Относно задълженията за 2002 г. е 2003 г., както и за остатъка за 2001 година е приел, че определеното от органите по приходите в съответствие с данните по делото. Решението е правилно във всичките му части, постановено е след анализ на доказателствата, обосновано е и са изведени законосъобразни правни изводи. На Дойчо Дойчев е извършена данъчна ревизия, установяване на обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, тъй като има данни за укрити от лицето доходи за ревизирания период на 2001 - 2003 г. Поради което след анализ на всички обстоятелства са определени данъчни задължения за съответните години - за 2001 г. - 6588, 36 лв. главница и 3782, 63 лв. лихва, за 2002 г. - 869, 09 лв. главница и 381, 86 лв. лихва и за 2003 г. - 19, 89 лв. главница и 6, 37 лв. лихва. Извършвани са проверки и изисквана информация относно доходите на ревизираното лице и направените разходи, и е установено, че разходите, направени от лицето превишават доходите му - налице е хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Преценката на доказателствата по делото, направена от съда е правилна, макар е не в пълна степен относно договорите за заем. Действително по делото е представен договор за заем от 10.03.2001 г., сключен между касатора Дойчо Дойчев и Янчо Янчев. Същият е за предоставяне в заем на сумата 10000 лв., безлихвен със срок до 10.04.2006 г., но няма нито заверка на подписите, нито в него има данни за предоставяне на сумата. Няма и представена разписка за предаването на сумата. Няма разписка и за връщането й. Настоящият състав не споделя разсъжденията на съда относно договора за заем като частен документ - същият действително е частен документ, но той не може принципно да бъде изолиран и некредитиран, а трябва да бъде преценяван заедно с всички останали доказателства, събрани в съдебното производство, което производство затова е съдебно, защото отговаря на определените процесуални принципи и се провежда по тях, и е различно от административното и ревизионното производство, проведени от органите по приходите. Преценката е следната - договора е в състояние да породи правните последици, заради които е сключен, но липсва както нотариална заверка, което с оглед размера на сумата е било добре да бъде направено, така и липсва разписка за фактическото предаване на парите, тъй като в самия договор липсва клауза на предоставяне на парите. В този смисъл би бил от полза разпита на свидетеля Янчо Янчев, извършен в съдебното заседание, ако данните, които предоставя са били по-точни. Тук също следва да се коригират мотивите на съда, постановил решението си - Свидетелски показания се допускат за установяване на договори на стойност и над 5000 лв. - чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК като сключени между роднини по права линия. За това няма пречка, но те следва да бъдат преценявани, съгласно чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото и с оглед тяхната заинтересованост, а не принципно да се отричат общо показанията на свидетелите. Преценката на разпита е, че данните по него са неконкретни, разпиляни и неточни. Тези данни, заедно с липсата на нотариална заверка на договора за заем, липса на разписки за предаване и връщане на сумата, са довели до иначе правилния краен извод на съда, че събраните в съдебното производство доказателства са недостатъчни да оборят констатациите на органите по приходите, с оглед специалната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. В тази насока доводите на първия касатор - Дойчо Дойчев, развити относно преценката на предоставения заем не могат да бъдат споделени. Всички останали доказателства, включително експертизата, също са преценени правилно, поради което изключително кратките възражения на втория касатор - директора на дирекция "ОУИ" за извършеното намаление също не следва да бъдат споделени от настоящата инстанция. Решението е правилно във всичките му части и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение