Решение № 8251 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2014 г.

Решение № 8251 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по касационна жалба на Цветозар Георгиев Александров от град Плевен против решение № 292/10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 178/2014 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед 343/4.02.2014 г. на ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /отм./ - е прекратено служебното му правоотношение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ВНД - директор на Областна дирекция на МВР Плевен, чрез процесуалния представител - юрк. Кънова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Цветозар Георгиев Александров срещу Заповед 343/4.02.2014 г. на ВНД Директор на ОД на МВР - Плевен, с която е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "младши полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" - Червен бряг при Областна дирекция на МВР - Плевен, категория Д, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно приложената към делото справка към 1.02.2014 г. жалбоподателят има общо 28 години, 8 месеца и 22 дни общ осигурителен стаж, от които 25 години, 5 месеца и 11 дни служебен стаж в МВР. С оспорената заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР. Към преписката е приложено предложение № 4068/3.02.2014 г. на началника на РУП - Червен бряг до ВНД директора на ОД на МВР Плевен за прекратяване служебното правоотношение на Александров. АС - Плевен е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и материалноправните разпоредби. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно е прието, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. И при двете хипотези на чл. 245, ал. 1, т. 13 по инициатива на органа по назначаване или по молба на служителя единствената предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение е служителят да има 27 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е налице нарушение на административно производствените правила. Изготвено е предложение на началника на РУП Червен бряг до директора на ОД на МВР Плевен с приложена справка за осигурителния стаж на жалбоподателя. Тълкуването на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, в приложимата й редакция изрично предвижда, че тя се прилага спрямо държавните служители по ЗМВР. В същият смисъл е и редакцията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която предвижда възможност за органа по назначаването по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение с държавния служител в МВР при условията на чл. 69 от КСО. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР има две хипотези, които могат да бъдат реализирани при наличието на материално правните предпоставки по чл. 69 от КСО - едната е по искане на служителя, а втората е по инициатива на органа по назначаване. В случай, че лицето, което отговаря на изискванията по чл. 69 КСО, не подаде молба, органът по назначаване има възможност да упражни правомощието си, поради което така дадената законова редакция на нормата изключва възможността административният орган да упражнява принуда по отношение на служителя, при наличие на правомощие да упражни и без негово съгласие това свое правомощие. Неоснователно е касационното оплакване, че съда е следвало да установи и прогласи нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган. Както сочи първоинстанционния съд, оспорената заповед е издадена от лице, назначено със Заповед на министъра на вътрешните работи - К2733/13.11.2013 г. да изпълнява функциите на директор на ОД на МВР - Плевен. Обоснован, базиран и на експертно заключение, е извода на съда за наличието на общ осигурителен стаж над 27 години, от които прослужени в структурите на МВР над 25 години. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на МВР 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение