Решение № 14782 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2017 г.
ВАСVII отделение04.12.2017 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1409 от 6.03.2017 г. постановено по административно дело № 11238 по описа за 2015 г. на Административен съд С. град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14782 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма "Регионално развитие" срещу решение № 1409 от 6.03.2017 г. постановено по административно дело № 11238 по описа за 2015 г. на Административен съд С. град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Приема за неправилен и необоснован извода за некомпетентност на обжалвания акт. Като се позовава на Заповед № РД - 02-14-39/12.01.2015 г. твърди, че министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил г-жа А. С. като заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013 г., като в заповедта било определено и правомощието й да подписва документи пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, и нередности, установени при изпълнение на Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 г." и на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. Оспорва се и извода на съда, че липсва законов текст, който да предвижда възможност на министъра да делегира свои функции по налагане на финансова корекция на друг орган. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Излага и подробни съображения досежно законосъобразността на обжалвания акт за налагане на финансова корекция. Ответникът - Министерство на здравеопазването, чрез министъра на здравеопазването, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за допустимост на касационната жалба при условията на чл. 210, ал. 2 АПК, но по същество - за неоснователност. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена при условията на чл. 210, ал. 2 АПК. Страна в производството пред АССГ е заместник-ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 г." Пред касационната инстанция са представени доказателства за структурни промени. Със заповед № РД - 02-14-72 от 3.02.2017 г. на министъра на МРРБ, за УО на същата ОП е определен заместник-министъра на РРБ г-жа В.. Приложение намира разпоредбата на чл. 153, ал. 2 АПК. Като страна в материалното правоотношение и компетентен към настоящия момент орган по тази ОП, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройство има правен интерес да обжалва процесното съдебно решение на АССГ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АС С. град е обявил нищожността на писмо изх. № 99-00-1399/2/28.10.2015 г. на главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и зам. ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. За да постанови решението си, съдът е изложил, че между УО на ОП "РР" и Министерство на здравеопазването е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № BG161РО001/1.1-08/2010 с предмет: "Изграждане на онкологичен и лъчетерапевтичен център "С. М."". Във връзка с изпълнението му е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на високо технологичен линеен ускорител за нуждите на МБАЛ "Св. Марина" ЕАД гр. В., по проект част от СРИП на МЗ". Откритата процедура по ЗОП е приключила с обявяването на участника "В. М." ООД за изпълнител и с него е сключен Договор № РД - 11- 412/29.07.2014 г. на стойност 4 998 487.00 лв без ДДС. Във връзка с извършен одит на операциите по проведената от МЗ обществена поръчка е регистриран сигнал за нередност № 1465 за следните нарушения - т. 3 "Неспазване на сроковете за получаване на офертите и/или заявленията за участие"; т. 4 "Недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/ за публичен достъп до публичната покана". С писмо изх. № 99-00-6-1399/23.03.2015 г. министърът на здравеопазването е уведомен за констатираната нередност, размера на финансовата корекция, като му е даден 10-дневен срок за възражения. С обжалваното писмо изх. № 99-00-1399/2/28.10.2015 г. на главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и зам. ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. на МЗ е наложена финансова корекция в размер на 5 % от реално извършените и допустими за верифициране разходи по Договор № РД - 11- 412/29.07.2014 г. на стойност 4 998 487.00 лв без ДДС. С. З. № РД - 02-14-39/12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил г-жа А. С. като заместник-ръководител на УО на ОПРР 2007-2013 г. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган - директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие". Решението е правилно по изложените съображения за нищожност на акта. Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие". Със заповед № РД - 02-14-39/12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройство е определил лицето А. С., изпълняваща длъжността главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" за заместник-ръководител на УО на ОП "РР" 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП "РР" 2007-2013 г., в качеството си на заместник-ръководител на УО, както и да подписва документи, във връзка с нередности, установени при изпълнение на ОП "РР" 2007-2013 г. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС. В чл. 25, ал. 4 от ЗА и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, сред които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато безспорно се явява МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган (чл. 25, ал. 1 от ЗА). В чл. 4, ал. 2 от ЗФУКПС е регламентирано, че ръководителите на структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз. Макар, че в ЗФУКПС е предвидена отговорност на ръководителите на организациите по чл. 2 за контрола на законосъобразното разходване на публичните средства (чл. 7, ал. 1 от посочения закон), конкретно тяхно правомощие да налагат финансови корекции е регламентирано в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ /в редакцията към датата на подписване на обжалвания акт/ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Видно от по-горе изложеното ръководител на УО на ОП "РР", разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на околната среда и водите или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая, министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил друго лице да е ръководител на Управляващия орган, а вместо това делегирал правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена. Изложеното води до извод, че и. д. главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, доказателства за което по делото не са ангажирани. Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Като е приел, че актът е издаден от некомпетентен административен орган, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски за тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 25, ал. 4 ЗА
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ
- чл. 2, ал. 2 ЗФУКПС