Решение № 12829 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2017 г.

Решение № 12829 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, срещу решение № 3498 от 23.05.2017 г. по адм. д. № 3120/2017 г. на Административен съд София- град, с което е отменена издадената от него заповед 17-4332-000321/22.01.2017 г. за наложена на Д. П. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Счита решението за недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209 АПК. Излага доводи, че въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР е издал наказателно постановление, с което на водачът е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е най- тежкото наказание, предвидено в ЗДвП. Поради това счита, че са били налице основанията за прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за една година, предвид тежестта на нарушението, с оглед установеното от фактическа страна, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоопределения срок - на 06.06.2017 г., при връчено съобщение за решението на 30.05.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е изложил фактическите обстоятелства - при извършена проверка от служители в отдел "Пътна полиция" при СДВР на 22.01.2017 г. около 04. 40 ч. в гр. Нови Искър, ул. "Иглика", е установено, че Д. П. управлява собствения си лек автомобил Рено "Меган" с регистрационен номер [рег. № МПС], като е отказал да бъде изпробван с алкотест дрегер 7410+ С № 0070. Издаден му е талон за медицинско изследване, а водачът, управлявал собствения си автомобил, е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. За да отмени оспорения акт съдът е посочил, че е установено, че на 22.01.2017 г. Д. П. е управлявал лек автомобил, като отказал да бъде му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което обстоятелство не се оспорва от водача. С оглед на това съдът приел, че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка, но е допуснато съществено процедурно нарушение при издаване на заповедта поради липса на мотиви относно продължителността на срока, за който е наложено наказанието. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на ППС, е от 6 до 12 месеца. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП установява срок до една година за налагане на тази мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максималния срок. Решението е правилно. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Посочил е, че по делото са представени заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. и заповед № 8121з-1496/06.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне служби за контрол по ЗДвП и за възлагане на функции по общото и непосредствено ръководство на Министерството на вътрешните работи; заповед № 513з-347/20.01.2017 г. на директора на СДВР за определяне на длъжностни лица от СДВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП, с която са определени длъжностни лица - държавни служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР - полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Безспорно е установено пред съда, че на посочената дата 22.01.2017 г., водачът на моторното превозно средство, като е управлявал собствения си автомобил, е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията в сила от 21.01.2017 г., действаща към момента на издаване на акта, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Няма спор, че нарушението е с висока степен обществена опасност и че за него може да се определи максималния срок предвиден в закона от една година за прилагане на принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Но законът във всички хипотези на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидил, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година, поради което за всеки конкретен случай административният орган следва да извърши преценка за срока за който да бъде наложена принудителната административна мярка и да изложи мотиви за определяне на срок над минимално определения в закона, в случая - за максимално предвидения в закона срок. Различният срок от 6 месеца и от една година, за който може да се наложи мярката води до съществено различие на мярката и правилно е прието от съда, че налагането на мярка за максималния срок, предвиден в закона от една година, следва да бъде обосновано от органа с необходимостта от превантивен ефект за този период за конкретния случай, при спазване на принципите за съразмерност по чл. 6 АПК, след като в закона за определен вид нарушение не е определен конкретен срок за налагане на принудителната административна мярка. Правилно е приел съдът, че липсата на мотиви за определяне на максималния срок за налагане на принудителната административна мярка е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е извършено може да доведе до издаване на различен акт, поради което е основание за отмяна оспорения пред съда административен акт. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение