Решение № 3033 от 22.3.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5337/2022 г.
ВАСШесто отделение22.03.2023 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Еко Трейдинг къмпани ООД, [ЕИК] за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 1548 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 5337/2022 г. по описа на Върховен административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Еко Трейдинг къмпани ООД, чрез адв. И. Георгиев, съдържаща искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка (ОФГ) в диспозитива на Решение 1548 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 5337/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Посочва, че съгласно него Министерство на околната среда и водите е било осъдено да заплати направените по делото разноски, вместо Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив, [ЕИК]. Последната била правосубектна и следвало да понесе тежестта от присъдените в полза на дружеството съдебни разноски пред касационната инстанция. По същество моли съдът да поправи решението в посочените части. По делото е постъпило становище от директора на РИОСВ Пловдив, който заявява, че молбата по чл. 175 АПК е неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт, което се дължи на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. В производството за поправка на очевидна фактическа грешка съдът има възможност по свой почин или по искане на страна (без ограничение във времето) да отстрани допуснати в съдебния акт очевидни неточности. Съобразно предвиденото в чл. § 1, т. 6 (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ДР на АПК присъдените на правоимащата страна съдебни разноски следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая, органът издал оспорения административен акт е директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив (РИОСВ - Пловдив), който е бил и страна в съдебното производство. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, РИОСВ са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Тъй като РИОСВ - Пловдив е и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, и на бюджетна издръжка към министъра на околната среда и водите, то нейното финансиране се осигурява изцяло от първостепенния разпоредител - Министерството на околната среда и водите (МОСВ). По тази причина разноските са за сметка на държавния бюджет и предвид цитираната по-горе норма на §1, т.6 от ДР на АПК в посочената редакция, следва да бъдат поети от първостепенния разпоредител, а именно МОСВ. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд,