Решение № 3352 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14975/2010 г.

Решение № 3352 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14975/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Булпекс" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Солунска" № 48 срещу заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в частта по т. 72 от списъка към нея. С оспорената заповед министърът на икономиката, енергетиката и туризма наредил да се заличат от регистъра на туроператорите и туристическите агенции за извършване на туристическа дейност - туроператор и туристически агент, лицата по списък № РК-07-08/2010 г., да се считат за невалидни издадените им удостоверения за регистрация, да се предприемат действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър и да се предприемат действия по публичното оповестяване на заличаването. Под № 72 в списъка фигурира жалбоподателят. Жалбоподателят счита заповедта в обжалваната част за незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Заповедта е издадена без административния орган да изпълни задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК - дружеството не било уведомено за започналото административно производство. Нарушен бил и чл. 35 АПК, тъй като актът бил издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ако органът беше изпълнил задълженията си щеше да установи, че исканата от закона задължителна застраховка е сключена своевременно. Твърди, че не е запознат да има исканото от Закона за туризма (ЗТ) предложение на Експертната комисия по регистрацията, което също е нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени заповедта в обжалваната част. Жалбоподателят се представлява от адв. Деница Трендафилова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по жалбата - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, счита същата за неоснователна. Неоснователно, с оглед съдържанието на самата оспорена заповед, счита твърдението за липса на предложение на Експертната комисия по регистрацията на туроператори и туристически агенти. Видно от доказателствата заповедта по делото Експертната комисия изготвила предложение № РК-07-08 от 30.09.2010 г., в което подробно изложила фактите и направила предложение за заличаване на жалбоподателя поради непредставяне в срок и до 11.10.2010 г. на копие от договора за застраховка. Счита за неоснователни и доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 26 и 35 АПК. Твърди, че неуведомяването за започналото административно производство не обуславя извод за опорочаване на съдържанието на оспорения акт и не е основание за неговата отмяна. Сочи, че оспорената заповед е материално законосъобразна и съответства на целта на закона. Органът, при условията на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ действа в условията на обвързана компетентност и при непредставяне на копие от договора за застраховка е длъжен да постанови заличаване на туроператора. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Елианна Тонева. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят е регистриран за упражняване на туристическа дейност като туроператор по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗТ лице, съгласно заповед за регистрация № РД-16-47 от 28.01.2005 г. и заповед за издаване на лиценз № РД-19-47 от 26.02.1999 г. За периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. представил в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма договори за застраховка № 21311061000286 от 28.12.2006 г., № 21311/07/100/0315 от 19.12.2007 г. и № 2131108100830 от 01.01.2009 г. Нито до 15.01.2010 г., когато изчита четиринадесетдневния срок по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на застрахователя за представяне на застрахователния договор, нито до 31.05.2010 г., нито до 11.10.2010 г. жалбоподателят представил в Министерството договор за застраховка за следващ едногодишен период. Със заповеди № РД-16-25 от 08.01.2009 г. и № РД-16-561 от 17.05.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма била назначена Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти. На 30.09.2010 г. Експертната комисия провела заседание, на което обсъдила регистрираните туроператори, които не представили към 31.05.2010 г. застраховка по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗТ. Комисията взела решение, т. 4 по протокол № РК-07-08 от 30.09.2010 г., да предложи на министъра заличаване от регистъра на всички туроператори, които не са представили в срок копие от застрахователния договор. В приложение към т. 4 бил одобрен списък на туроператорите, в който под № 72 фигурира жалбоподателя. С докладна записка № Т-93-00-1364 от 11.10.2010 г. заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма и председател на Експертната комисия предложил на министъра, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, заличаване на жалбоподателя поради непредставяне на застрахователен договор включително към дата 11.10.2010 г. Въз основа на решението на експертната комисия министърът издал оспорената заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г., с която наредил заличаване на "Булпекс" ЕООД от регистъра на туроператорите и туристическите агенти. В съдебното производство жалбоподателят представя застрахователна полица № 0006922/00 с начало на застрахователния период 01.01.2010 г. и край - 31.12.2010 г. Представя и сертификат към застрахователната полица за сключена задължителна застраховка "отговорност на туроператор". При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на "Булпекс" ЕООД за неоснователна по следните съображения: Безспорно е, че административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. Безспорно е също, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. Първото твърдение на жалбоподателя е за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като органът не го уведомил за започване на административното производство. Действително, ответникът не уведомил изрично жалбоподателя за започването на административното производство. Формално погледнато това е нарушение на административнопроизводствените правила. Въпросът е могло ли е това нарушение да повлияе на съдържанието на акта или довело ли е до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не извинява. Всяко регистрирано по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗТ лице знае закона и след като на законово ниво е определен релевантния юридически факт - задължението за предоставяне на копие от сключения застрахователен договор, срока за изпълнение на това задължение и правните последици, които законодателят обвързва с неизпълнението, неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не би могло да повлияе на съдържанието на акта. Непредставяйки копие от сключения застрахователен договор до 15.01.2010 г. (четиринадесет дни след сключването му), жалбоподателят сам се съгласил да настъпят предвидените в закона последици. В случая собственото поведение на жалбоподателя е единствената причина за образуваното производство и именно то породило единствения релевантен юридически факт - непредставянето на копие от договора в срок. С оглед на това твърдението на жалбоподателя в конкретния случай, че неуведомяването му за започналото производство, т. е. за неизпълнението на собственото му задължение, довело до нарушаване на правото му на защита не съответства на задължението на страните да упражняват правата си добросъвестно и в съответствие с добрите нрави, поради което не може да се приеме, че допуснатото от органа нарушение е съществено. Жалбоподателят твърди, че органът нарушил и разпоредбата на чл. 35 АПК. Това е една от процесуалните норми, чието нарушение по принцип води до невъзможност да се установят юридическите факти и с оглед на това до невъзможност да се приложи материалноправната норма. В конкретния случай не е налице нарушение на това процесуално правило в частта досежно задължението за изясняване на фактите и обстоятелствата. Органът установил единствения релевантен юридически факт, който по своето естество е действие, извършено/неизвършено пред самия него, т. е. той изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Що се отнася до задължението да обсъди възраженията на страните то органът действително не го изпълнил. Но обвързаната компетентност, при която органът действа в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, и характера на релевантния юридическия факт - представяне/непредставяне от самия жалбоподател на документ, изключват в конкретния случай възможността необсъждането на обясненията и възраженията на адресата на акта да представляват съществено процесуално нарушение. Следователно и второто твърдяно нарушение на административнопроизводствените правила няма качеството на съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. От доказателствата по делото е безспорно, че оспорената заповед е издадена въз основа на предложение на Експертната комисия по регистрацията на туроператори и туристически агенти. Следователно установената в закона процедура - чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, е спазена. Органът не е длъжен да информира адресата на акта за действията и актовете, подготвящи издаването на административния акт, поради което фактът, че жалбоподателят не е информиран за предложението на Експертната комисия не е нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. При издаване на оспорваната заповед органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, както и на изискванията за форма, а по същество актът е съобразен с целта на Закона за туризма. При извършена служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за туризма, поради което оспорването на "Булпекс" ЕООД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд