Решение № 6084 от 21.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Балкан МК ЕООД, чрез адв. Машев срещу решение 1057 от 14.06.2021 г. постановено по адм. д. 45/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларации (АУЗД) DT000010 от 16.07.2020г., издаден от старши инспектор МДТ при Община Благоевград, с който по отношение на дружеството, са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., общо в размер на 7 750. 92 лв. главница и 1 809.46 лв. лихва, потвърден с Решение P-DT 10 от 01.10.2020г. на директора на Дирекция Местни данъци и такси (МДТ) при Община Благоевград. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че процесния имот не попада в определените със заповедта на кмета граници за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че имота се намира извън териториите за обществено ползване, определена със заповедта на кмета по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на ДНИ и ТБО е определен правилно, тъй като вещото лице е установило наличието на разлика от 0.85 лв. ТБО не е изчислена по компоненти. Счита, че съдът не е формирал собствени мотиви. Оспорва решението и в частта на присъдените разноски. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Представя списък по чл. 80 ГПК (л.23). Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград, оспорва касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, приложените по делото доказателства и при спазване разпоредбите на чл.218, ал.2 АПК и чл.220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законноустановения срок и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и неоснователна. Предмет на проверка пред административния съд е бил АУЗД, с който по отношение на дружеството са установени задължения по ЗМДТ за ДНИ и ТБО. Първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни предшестващи издаването му действа, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. По делото не е било спорно, че на 28.06.2010г. задълженото лице е подало Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, ведно с приложения /л. 48- 59 от делото/, с която е декларирана земя Поземлен имот, пл. 000107, находящ се в землището на с. Зелен дол, общ. Благоевград, с площ от 328 774 кв.м. /имот с идентификатор 30702.18.589 по Кадастралната карта на с. Зелен дол/. Недвижимият имот е заведен в информационния масив на Дирекция МДТ под партиден 113568235 002, с отчетна стойност 149 000 лв. и данъчна оценка 549 710. 10 лв. По делото са представени декларации по чл. 17, ал. 2, т. 2 от действащите НОАМТЦУТОБ за 2017г., 2018г. и 2019г. Границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ за 2016г. са определени със Заповед 1852/ 28.10.2015г. на Кмета на Община Благоевград; за 2017г. със Заповед 1592/ 28.10.2016г. на Кмета на Община Благоевград; за 2018г. със Заповед 1304/ 30.10.2017г. на Кмета на Община Благоевград и за 2019г. със Заповед 1505/30.10.2018г. на Кмета на Община Благоевград (л. 12- 35 от делото). Съдът е приел, че в АУЗД е установена такса само за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Според заключението на вещото лице по ССЕ, ТБО е определена само за елемент чистота на териториите за обществено ползване. В заключението е посочено, че дружеството е подало декларация за ползване на съд за всички декларирани от него имоти, вкл. процесния, поради това и за останалите компоненти на ТБО, такса не е начислявана от административния орган. АУЗД е приет за законосъобразен, тъй като община Благоевград е извършил горепосочената дейности, което е видно от приложените по делото доказателства - заповеди, договори, протоколи и фактури. Размерът на задължението е установен от органите по приходите съобразно действащите към момента на издаване на оспорения АУЗД разпоредби, приети от органа на местното самоуправление - Общински съвет Благоевград. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на акта и е направил извод, че всички задължения установени с него по основание и размер са определени при спазване на материалния закон и без да е допуснато нарушение на административно-производствените правила. В тази насока съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и по СТЕ. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд във връзка с определените задължения за ДНИ, поради което не следва да ги повтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. В тази връзка в касационната жалба не са неведени конкретни оплаквания. ДНИ е определен съгласно изискванията на чл.21, ал.1 ЗМДТ. Според посочената разпоредба, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение 2 към ЗМДТ. Размерът е определен съгласно Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Благоевград за всяка от годините в периода. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци включва в себе си заплащане на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. В тежест на издателя на акта, който предоставя и услугите, за които са заплаща ТБО е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и съответно реално са предоставени определените видове услуги. В случая страните не спорят, че касаторът е собственик на недвижим имот с партиден номер 113568235 002, представляващ земя с площ от 328 774 кв. м., находящ се в землището на с. Зелен дол, посочен в оспорения АУЗД, в действащата КК, одобрена със Заповед РД-18-462/ 15.07.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, е обособен като самостоятелна кадастрална единица ПИ с идентификатор 30702.18.589, с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване за животновъден комплекс. Настоящият състав не следва да обсъжда наведените доводи в касационната жалба по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като предмет на спора пред административния съд е било единствено предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че услугата е предоставяна от Община Благоевград. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, в тази услуга се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват за предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя, за което да ангажира надлежни доказателства. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално престирана по отношение на имота на жалбоподателя. Съдът е анализирал и обсъдил представените по делото доказателства, като е стигнал до правилния извод, че услугите по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяни от общината. От заключението по СТЕ се установява, че при входа на Свинекомплекса от другата страна на пътя за с. Зелен дол Българчево и до Гробищния парк на с. Българчево, към момента на огледа от експерта, имало налични 2 бр. контейнери тип Бобър за сметосъбиране. Съдът правилно е приел, че услугата в с. Зелен дол, се е извършвало от Биострой ЕООД по силата на сключени договори с общината. Правилно е прието от съда, че от приложените по делото разпечатки от GPS системата на посочената фирма, било видно, че автомобил с рег. Е 48 51 ВВ, обслужвал процесните два контейнера, разположен до ПИ с идентификатор 30702.18.589. В случая в заповедите на Кмета на Община Благоевград, по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е посочено, че услугите се предоставят с. Зелен дол, а процесният имот се намира в с. Зелен дол. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на решение 4673 от 17.05.2022 г. по а.д. 8708/2021 г. описа на ВАС. С това решение е отменен АУЗД с ДТ000009/16.07.2020г., издаден от орган по приходите в Дирекция МДТ при Община Благоевград, потвърден с решение Р ДТ9/01.10.2020г. на директора на Дирекция МДТ при Община Благоевград, в частта му, в която на Балкан МК ЕООД, са определени задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа, а в спорния пред настоящата инстанция АУЗД не са установени задължения по тези компоненти. С цитираното решение АУЗД е оставен в сила по отношения на установената ТБО за компонент поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения като е формирал фактическите си изводи въз основа на всички събрани доказателства административната преписка и тези, които са приложени по делото. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Неоснователно е и оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на ДНИ и ТБО е определен правилно. Действително вещото лице е установило наличието на разлика от 0.85 лв., но посочената разлика се дължи на използвания от Община Благоевград, програмен продукт, който изчислявал до 6-ти знак. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта му за разноските. Съдът правилно е присъдил юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е оплакването на касатора, че между юрисконсулта и общината съществува трудово правоотношение въз основа и заплащането на юрисконсултско възнаграждение води до неоснователно обогатяване на общината. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по делото е претендирал юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което следва да му се присъдят разноски в размер на 808 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,