Решение № 15786 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2020 г.

Решение № 15786 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, против Решение № 1135/20.02.2020 г., постановено по административно дело № 2607/2019 г. по описа на Административен съд – Административен съд – София град, с което е отменена Заповед № РД-20-01/09.01.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, нареждаща на собствениците на строеж: "Двуетажна жилищна сграда с подпокривно пространство", находящ се в дъното на УПИ XII – 754, кв. 324, [местност], да извършат ремонтни дейности, като премахнат тези части от стрехата, олука и еркера на сградата, както и тези колони и фундаменти, които навлизат в съседния урегулиран поземлен имот. В касационната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, мотивирали го да отмени заповедта. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Личев, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена чрез отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Ответните страни – Д. Милева и К. Атанасов, се представляват от адвокат Петрова, която оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила, както и се присъдят сторените от доверителите й разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Неоснователни са доводите за необоснованост на съдебното решение. Въз основа и в съответствие с правилно установените обстоятелства по конкретния спор, първостепенният съд е възприел мотивирани и логически издържани правни изводи. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, издадена на правното основание по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в която хипотеза административният орган разпорежда премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. Същевременно, разпоредените със заповедта ремонтни дейности касаят двуетажна жилищна сграда, поради което не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Освен това, в мотивите на оспорения акт не се съдържат конкретни факти от обективната действителност, които да изпълват състава на посочената норма, така, че строежът да се приеме за неподходящ по местонахождение, вид и материали. Такива факти липсват и в съставения констативен протокол на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, нещо повече същата е предложила издаването на заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, което правно основание съществено се различава от приложеното със заповедта – чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Становището на комисията е прието и одобрено от административния орган, който въпреки това е издал акта си на различно правно основание. Следователно, както правилно е отбелязал съдът, налице е съществено разминаване между обстоятелствената и разпоредителната част на административния акт, което обуславя неяснота в действителната воля, изразена чрез него. На съдебен контрол и проверка подлежат изложените в административния акт фактически и правни основания за издаването му, които следва да бъдат ясни и конкретни, поради което липсата на такива или неясното им изразяване, съществено засяга правото на защита на неговия адресат, което е основание за отмяна на акта. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответните страни за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, които са в доказан размер от 600 лева за всеки един за платено адвокатско възнаграждение, който размер съответства на минимално регламентирания, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,