Решение № 9886 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2013 г.

Решение № 9886 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Хасково против решение № 44 от 13.03.2012 г. по адм. д. № 354/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково (АС - Хасково). В жалбата се поддържа, че съдебният акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му. Релевират се доводи, че Общински съвет - Хасково, приемайки чл. 65 от Наредбата за управление на общинските пътища (наричана за краткост НУОП) не е излязъл извън предвидената от закона материална компетентност. Ответникът - Областният управител на област Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС - Хасково е обявил за нищожно Решение № 286/26.10.2012 г. на Общински съвет - Хасково, с което се изменя НУОП като се създава нов Раздел VII на Глава V с наименование "Вреди причинени от неравности на пътното платно на общинските пътища и улици" и нов чл. 65. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че административният орган е издал акт, без да притежава материална компетентност по чл. 23 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като законовата делегация не обхваща регулиране на обществените отношения, посочени в приетите текстове на НУОП. В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че независимо от стремежа на местния нормотворчески орган новоприетият текст от НУОП да звучи пожелателно, на практика той създава задължения, каквито специалният Закон за движението по пътищата (ЗДвП) в случаите на пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено от неравности на пътното платно, по отношение на визираните в решението субекти (полицейски органи, застрахователни дружества, участници в ПТП и др.) не предвижда. Решението е правилно. По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. Като колективен орган на местното самоуправление (чл. 18, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - ЗМСМА), Общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение (арг. от чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от Закона за нормативните актове). Нормата на чл. 23 ЗП, от своя страна, предвижда общинският съвет да определи с наредба правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища. В случая, създаденият нов Раздел VII на Глава V и нов чл. 65 от НУОП, не определят каквито и да било правомощия на кмета на общината, свързани с управлението на общинските пътища, а уреждат въпроси, свързани с евентуални претенции към общината за обещетяване на вреди, причинени от ПТП, настъпили в резултат на неравности по пътното платно на общински пътища и улици. В чл. 65 се предвижда (ал. 1) задължително посещение от представител на общината на настъпилото ПТП и съставяне на протокол, подписан от същото лице, увреденото лице и полицейския служител (ал. 2), съдържание на протокола (ал. 4) и др. Посочените въпроси практически регламентират обществени отношения, свързани с правилата за движенията по пътищата (регулирани от Закона за движението по пътищата - ЗДвП), като по този начин, административният орган е излязъл извън делегираното му правомощие по чл. 23 ЗП. Както вече беше посочено, с наредбите, приемани от общинските съвети, следва да бъдат уреждани само неуредените от нормативните актове от по-висока степен обществени отношения, в рамките на предоставената законова делегация. Разпоредбата на чл. 125а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължението на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи да издават протокол за посещението по чл. 125 с. з. на мястото на пътнотранспортното произшествие, а с Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 103 от 5.11.2002 г., в сила от 6.02.2003 г.), се определят условията и редът за документиране на пътнотранспортните произшествия (ПТП) като застрахователни събития, обменът на информация за тези застрахователни събития, както и финансирането на съвместната дейност. Глава Втора от Наредбата регламентира документите, които се съставят от органите на полицията при застрахователни събития, свързани с МПС. Несъмнено общинският съвет не притежава материална компетентност да вменява правила за поведение, предвидени в нормативен акт от по-висока степен (в случая ЗДвП), нито специалният закон делегира правомощия за издаване на наредби по този закон на органа на местното управление (съгласно чл. 125, ал. 3 ЗДвП такива правомощия имат министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор). От изложеното до тук следва да се направи извод, че обжалваното съдебно решение е правилно. За да е законосъобразен, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Като е приел, че оспореният административен акт е нищожен, като издаден от административен орган без материална компетентност, АС - Хасково е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната на решение № 44 от 13.03.2012 г. по адм. д. № 354/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково, поради което същото следва да се остави в сила. Не се претендират разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,