Решение № 16380 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2013 г.

Решение № 16380 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против решение № 10398 от 10.07.2013 г. по адм. дело № 2551/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение, с което е отменен негов мълчалив отказ и последвалия го изричен такъв - релевиран в писмо с изх. № I-997/16.01.2012 г. по поискан със заявление с вх. № ЗДОИ-125/16.11.2012 г. достъп до обществена информация от Фондация "Български институт за прави инициативи" (БИПИ). Касаторът твърди, че процесното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че поисканата информация не представлява защитени лични данни. Твърди се, че изводът на ВАС, че информацията е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е от естеството да даде възможност на гражданите да си съставят мнение относно начина на разходване на бюджетни средства от Министерството на вътрешните работи (МВР) за награждаване на български и чуждестранни граждани е неоснователен. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Български институт за прави инициативи, чрез процесуален представител, счита касационното оспорване за неоснователно и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи, направени от съда въз основа на така установеното от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че Фондация "БИПИ" е подала заявление за достъп до информация, адресирано до министъра на вътрешните работи и заведено с вх. № ЗДОИ-125/16.11.2012 г., като е поискала да бъде предоставена такава по отношение на това дали Сотир Цацаров, в качеството му на председател на Окръжен съд - Пловдив, е бил награждаван по реда на чл. 216 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). На заявлението е отговорено с писмо № I-997/16.01.2012 г. от министъра, с което е отказан достъп до исканата информация, предвид характера на заявлението, а именно, че поисканата информация е извън приложното поле на ЗДОИ и не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона, а информация за лични данни. Доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни. Настоящият състав споделя изцяло становището на ВАС, Пето отделение, че исканата информация по заявлението на БИПИ е обществена такава по съображенията, изложени в решението. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливият отказ, както и последвалият го изричен такъв, тъй като е приел, че награждаването на лица, заемащи висши държавни длъжности, не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Посочено е, че с данните за получена награда не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). По дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ "обществена информация" е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Безспорно е, че съгласно законодателството на Република България, магистратите са лица, изпълняващи публична, висша държавна длъжност по силата на чл. 228 от Закона за съдебната власт. Защитата на личните данни за тези личности съгласно практиката на Конституционния съд на РБ (решение № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2011 г.) е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е деклариране на доходите и имуществото на магистратите в Сметната палата при условията и реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Сам по себе си фактът, че съдиите, прокурорите и следователите са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни. По посочените причини изводът на ВАС, че предоставянето на информация за получени награди по реда на чл. 216 от ЗМВР от магистрати е обществена и не касае личните данни за лицето. Правилно е посочено, че награждаването на лица, заемащи висши държавни длъжности, не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Награждаването на съдията не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт. В съответствие със закона и изводът на първоинстанционния съд, че процесната информация попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в Република България и е от естество да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Както се посочи по-горе, съобразявайки съществото и съдържанието й, исканата информация не касае разкриване на защитени лични данни, а покрива законовите критерии за квалифицирането й като служебна или официална обществена информация, т. е. като такава, носеща сведения за дейността на МВР. При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия