Решение № 8620 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3880/2013 г.

Решение № 8620 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3880/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Димитър Ангелов Ненчев, живущ в гр. София, срещу решение № 1400 от 30.01.2013 г. по адм. д. № 14075/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена подадена от него жалба срещу заповед рег. № К -10647/25.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение на главен инспектор - началник на група към отдел "Управление на собствеността и социални дейности" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория В, поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14 дневен срок от влизане в сила на решение № 9763/04.07.2012 г. на Върховния административен съд на РБългария /ВАС/, петчленен състав на втора колегия за отмяна на заповед рег. № К -5005/18.05.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение. Ответната страна е представила писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че е налице е посоченото в заповедта материалноправно основание по чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - при неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Посочено е, че жалбоподателят не е твърдял да се е явил в 14 дневния срок по чл. 251 от ЗМВР от влизане в сила на решението, който преброен по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК изтича на 18.07.2012 г., не се е позовал и доказал основателни причини за неявяването си. Изложени са мотиви, че без правно значение са твърдените факти за водено досъдебно производство, доколкото и не се твърди жалбоподателят да е бил с мярка за неотклонение през 14 -те дни след влизане в сила на решението на ВАС, възпрепятстваща го да се яви за възстановяване на работа. Касационното решение е окончателно и е влязло в сила в деня на обявяването му - 04.07.2012 г./ обявяването е извършено включително и на общодостъпната интернет страница на съда на същата дата, с обявяването в срочната книга и деловодната информационна система/. Не е възприета тезата на жалбоподателя, че предвиденият срок в чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР следва да тече от връчването на решението, а не от влизане в сила на решението. Решението е правилно. С решение № 9763 от 04.07.2012 г. по адм. д. № 4394/2012 г. на Върховния административен съд Петчленен състав е оставено в сила решение по адм. д. № 9126/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед рег № рег. № К -5005/18.05.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Димитър Ангелов Ненчев. Решението на петчленния състав е постановено в касационно производство и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на постановяването му на 04.07.2012 г. Както е установил съда, двуседмичният срок по чл. 251 ЗМВР за явяване в съответната служба и заемане на длъжността е изтекъл на 18.07.2012 г. - работен ден - сряда. Не е имало спор, че в този срок жалбоподателят не се е явил в съответната служба за заемане на длъжността, подал е молба за заемане на длъжността на 09.08.2012 г. след изтичане на преклузивния двуседмичен срок. При тези установени факти, правилен е извода на съда, че не са били налице условията на чл. 251 ЗМВР за заемане на длъжността и обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на това основание е законосъобразна. Неоснователно жалбоподателят счита, че е налице основателна причина за неявяването му да заеме длъжността, на която е възстановен поради неуведомяването му по реда на АПК за постановеното решение № 9763 от 04.07.2012 г. на петчленния състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 993 от 19.01.2012 г. по адм. д. № 9126/2011 г. на Пето отделение. Не е налице нормативно задължение за уведомяване на страната за окончателно решение на съда. Жалбоподателят заявява, че това е единствената причина за неявяването му да заеме длъжността. Неоснователно е твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 138, ал. 1 АПК, която предвижда, че доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 137. Съгласно чл. 225 АПК касационното решение е окончателно, следователно не подлежи на обжалване и преписи от него не се връчват на страните. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 АПК на която се позовава жалбоподателя е неприложима, тъй като се отнася за административните органи в административното производство. Неотносими са доводите, че МВР е уведомено за решението на петчленния състав на съда от 04.07.2012 г., тъй като съдът няма задължение да изпраща преписи на окончателни решения. Доводите на жалбоподателя, че е имал уважителни причини за неявяването си в срока по чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, тъй като решението на петчленния състав на съда е постановено след изтичане на едномесечния срок по чл. 221, ал. 1 АПК за произнасяне с решение, също са неоснователни. Заседанието на петчленния състав на съда е проведено на 10.05.2012 г., решението е постановено на 04.07.2012 г. и независимо, че е постановено малко след предвидения в закона инструктивен едномесечен срок, не подлежи на съобщаване, тъй като е окончателно. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с окончателното решение в интернет страницата на съда и в деловодството. В този смисъл, както посочва и жалбоподателят е и разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от Правилника на администрацията на Върховния административен съд / обн. ДВ бр. 66 от 18.08.2009 г./, съгласно която на страните се изпращат съобщения за постановения съдебен акт, ако той подлежи на обжалване. Неоснователно е позоваването на чл. 5 АПК за прилагане на нормативния акт от по- висока степен, тъй като не е налице противоречие на правилника с кодекса. Чл. 138, ал. 1 АПК не е безусловен, а предвижда, че доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 137. Следва да се приеме, че друго е предвидено в чл. 225 АПК, който постановява, че касационното решение е окончателно. В писмената защита жалбодателят заявява, че на 07.08.2012 г. е изпратил уведомление до работодателя за задължително изпълнение на съдебното решение, с която е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което в приложеното като доказателство към касационната жалба писмо рег. № К-10825 от 04.10.2012 г. на директор Дирекция "Човешки ресурси" МВР е посочено като молба вх. № 26235/13.08.2012 г., като не е взета предвид датата на пощенското клеймо. Съдът е приел, че молба за заемане на длъжността е от 09.08.2012 г., но независимо дали изпратеното по пощата писмо, с което се изразява желание за заемане на длъжността е от 07.08.2012 г. или 09.08.2012 г., във всички случаи то е след изтичане на срока по чл. 251 ЗМВР и не представлява изпълнение на разпоредбата на чл. 251 ЗМВР, която изисква явяване в съответната служба.