Решение № 246 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 528/2014 г.

Решение № 246 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 528/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството пред Върховния касационен съд е образувано по искане на осъдения Р. Н. за възобновяване на НОХД № 80/2014 г. на Районен съд - Видин и отмяна на одобреното от съда споразумение за решаване на делото в частта, с която на основание чл. 280, ал. 3 от НК е отнет в полза на държавата собствения на осъдения автомобил марка "Форд", модел "Транзит/Т." с германски регистрационни номера № ...... Искането се основава на твърдението, че отнетото превозно средство е продадено на трето лице с договор от 10.01.2014 г. с договорката, че ще бъде прехвърлен на 27.01.2014 г., за който автомобил осъденият е получил цената по договора. Към искането за възобновяване са представени и писмени данни относно твърдените обстоятелства. В съдебното заседание Р. Н. не се явява, редовно призован. Не се явява и неговият процесуален представител. По делото са постъпили писмени молби от осъдения и защитата му, с които се изразява становище за даване ход на делото в тяхно отсъствие, и изявления в подкрепа на направеното искане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като извърши проверка по основанията, посочени в искането и съобрази доводите на страните, установи следното: С определението си, постановено на основание чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 382, ал. 7 от НПК, Районният съд - гр. Видин е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Р. Н. за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК и глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 280, ал. 3 от НК съдът отнел собствения на осъдения автомобил марка "Форд", модел "Транзит/Т. " с германски регистрационни номера № ..... Искането за възобновяване е основано на чл. 422, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НПК. Разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от НПК определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване, като разграничава същите с оглед основанията, предвидени в чл. 422, ал. 1 от НПК. Искане за възобновяване на делото при условията на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК може да направи окръжният, съответно военният прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура. Сам осъдения не може да прави искане за възобновяване на това основание, поради което и разглеждането му е процесуално недопустимо. Искането се позовава и на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, което е допустимо, но развитите доводи, макар и не изрично квалифицирани от осъдения като нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, са неоснователни. Районният съд не е нарушил закона, прилагайки разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от НК. Посочената разпоредба наистина изисква превозното средство да е принадлежало да дееца и точно това е приел съдът, одобрявайки споразумението. Доказателствата по делото относно собствеността на превозното средство са били еднозначни. В хода на досъдебното производство осъденият при разпита си като обвиняем (протокол, л. 11) изрично е заявил, че е собственик на автомобила, което е потвърдено и от предадения от него регистрационен талон, част I (л. 47). Ето защо не може да се претендира и наличие на второто от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, свързано с правилата по доказване. Нарушение на процесуалните изисквания поради невписване в споразумението- номер на рама, двигател, регистрационен талон, поддържано от защитата в допълнителната молба, не е налице, защото превозното средство е идентифицирано в достатъчна степен чрез посочване на неговата марка и регистрационни номера, придружени с регистрационния талон, част I (протокол от съдебното заседание, л. 11, л. 12 от НОХД № 80/2014 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 426 във вр. с чл. 353, ал. 5, пр. 1 от НПК в производството по реда на глава тридесет и трета от НПК не се събират доказателства, поради което и представените писмени такива с искането за възобновяване не могат да бъдат съобразявани. Претендираното въз основа на тях обстоятелство (че превозното средство е собственост на трето лице) очевидно не е било известно на съда и ако същото се установи по съответния ред, наистина може да послужи като основание за възобновяване, но оправомощен да сезира касационната инстанция при условията на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е окръжният прокурор, както вече се каза, а не осъденият. При тези съображения искането за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е неоснователно. С оглед на изложеното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение