Решение № 7621 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2016 г.

Решение № 7621 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12075/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Карагьозов" ЕООД, ЕИК: *********, гр. П., бул. "И." № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от Т. П. К., подадена чрез адвокат Д. К. против Решение № 1507/25.07.2016 г., постановено по административно дело № 1799/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16-1403471-091-001/01.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с Решение № 493/17.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно начислен допълнително ДДС в размер на 378 041,28 лева, с прилежащи лихви 103 294,78 лева, установени са лихви по авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 3 977,31 лева, за 2012 г. в размер на 6 022,90 лева и за 2013 г. в размер на 12 269,38 лева, ведно с прилежащите лихви. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се извършената от съдебния състав преценка на събраните доказателства и изведените въз основа на това правни изводи. Твърди се, че неправилно съдът е приел за налично основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като реалността на спорните доставки не била доказана по безспорен начин от приходните органи. На следващо място се излагат доводи за това, че констатациите, заложени в ревизионния акт, били изведени единствено въз основа на софтуерен продукт, който действал като обучителна програма и не били събрани никакви допълнителни доказателства относно вида на стоките, отразени като продадени в този продукт. Иска се отмяна на съдебното решение, след което ревизионният акт да се отмени или делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като съдът не бил изяснил фактическата обстановка по случая. Касационната жалба се поддържа от адвокат Костадинов по съображения, развити в жалбата и в представено писмено становище, в което допълнително се излагат доводи за неправилно извършена преценка относно валидността на процесния ревизионен акт. Ответната страна, Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. се представлява от юрисконсулт Панова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, изложени писмено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 15 670 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на релевираните основания за отмяна на решението и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по съществото на спора, касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите за нищожност на ревизионния акт. Сочи се несъответствие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК, която въвежда изискването ревизионният акт да бъде издаден само от органи по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Този въпрос и съществуващото противоречие в съдебната практика, е разрешен с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, с което е решено, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че релевантните за спора факти не били установени в хода на първоинстанционното съдебно производство. Правилни, като съответни на събраните по делото доказателства и приложимия закон са изводите на Административен съд - П. относно материалната законосъобразност на ревизионния акт. Установено е, че ревизираното дружество извършва търговия на едро и дребно с храна и аксесоари за домашни любимци и ветеринарно-медицинска дейност, която дейност се извършва във ветеринарна клиника, склад-магазин и два зоомагазина. Действително основните констатации, въз основа на които са определени публичните задължения на дружеството, са изведени от данните, съдържащи се в програмен продукт "Микроинвест склад про", използван за отчитане на продажбите в обект на дружеството. Правилно съдът е кредитирал тези данни, тъй като същите отразяват транзакции по повод извършени продажби, както и съдържат подробна информация за продадените стоки по цени, получени плащания, контрагенти и т. н. Спазена е разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ДОПК, като е гарантирана автентичността на информацията, свалена от софтуерната програма, която е била инсталирана и използвана на компютър, намиращ се в работещ търговски обект. Действията по обезпечаване на доказателствата са извършени в присъствието на законния представител на "Карагьозов" ЕООД и са обективирани в надлежно съставени протоколи. Приходните органи са анализирали информацията, съдържаща се в софтуерната програма, както и други счетоводни документи, установили са съответствие между имената на операторите, работили с програмния продукт и назначените в дружеството служители, както и съвпадение на контрагентите, посочени в дневниците за продажба с тези, посочени в базата данни на продукта. Установени са регистрирани от използваната софтуерна програма продажби, които не са отчетени от ревизираното дружество, като неотчетените продажби са в размер на 1 890 206,41 лева. Тези данни правилно са определени от приходните органи и от съда като данни за укрити приходи, което е обосновало наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като сбор от декларираната данъчна основа и установената при ревизията данъчна основа от неотчетени продажби, след което са начислени следващите се преки и косвени данъци. В тази връзка се твърди в касационната жалба, че размерът на ДДС е неправлино определен, тъй като ако дружеството би упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по неосчетоводените покупки, дори да има начислен ДДС върху неотчетените продажби, то дължимият данък не би следвало да е в определения размер. Този довод е неоснователен, тъй като почива на хипотетични предположения, а именно ако ревизираният би упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, която хипотеза в случая е неизпълнима, тъй като доставките не са били декларирани и осчетоводени от него, за да може да упражни правото си на приспадане, тоест няма как от това си противоправно поведение да черпи благоприятни правни последици. Правилни са изводите, възприети от съдебния състав относно невъзприемане на поддържаното от жалбоподателя възражение, за това, че софтуерната програма не отразявала действително извършени продажби, тъй като била използвана за обучителни цели. Това твърдение, освен че е недоказано, звучи и нелогично. Съдържащите се в софтуерната система данни няма как да се обвържат с други счетоводни документи, тъй като е установено, че воденето от дружеството счетоводство е нередовно, поради което не позволява установяване на действителната данъчна основа за облагане. Освен това, вещото лице е установило, че в представените от ревизираното лице счетоводни документи, информацията за продажбите е отразена само стойностно, като няма данни за вида и количеството на стоките по съответната продажба. Поради това е и невъзможно да се извърши съпоставка между данните от свалената информация от софтуерния продукт с тази по счетоводните данни. Обосновано съдът, анализирайки всички събрани доказателства, е приел, че в случая са налице данни за извършени, но неосчетоводени сделки, от които са реализирани приходи, които не са намерили отражение в отчетите на фискалните устройства, в годишните данъчни декларации, в декларациите по ЗКПО, отчетите за приходите и разходите и в справките - декларации по ЗДДС. При безспорно установяване на някое от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, фактическите констатации, посочени в акта се считат за верни до доказване на противното от ревизираното лице, което не е сторено в случая, включително и посредством заключенията, приети по двете съдебни експертизи, както правилно е приел Административен съд - П. Относно допълнително установените лихви по авансови вноски за корпоративен данък в общ размер на 396,30 лева, жалбоподателят не е изложил конкретни възражения, поради което съдът е приел, че същите са правилно определени при съобразяване с приложимите разпоредби на чл. 83 - чл. 90 ЗКПО. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед материалния му интерес, частично основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 7 609,35 лева, а не в размера, претендиран от Дирекция "ОДОП". Толкова е дължимото на приходната администрация възнаграждение и за производството пред Административен съд - П., поради което присъденото от него в размера над тази сума, се явява недължимо и в тази част съдебното решение следва да се отмени. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение