Решение № 2598 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2013 г.

Решение № 2598 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 71 от Закона за водите /ЗВ/, е образувано по касационна жалба на "Хидроенерджи груп " ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Стара планина" № 31-33, ет. 2, офис 5, представлявано от управителя Росен Марианов Маринов, против решение № 693 от 25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 110/2013 г. на Административен съд Благоевград, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БДЗБР/ гр. Благоевград, чрез процесуален представител юрк. Николова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 71 от ЗВ, съдът е отхвърлил жалбата на "Хидроенерджи груп " ООД, против решение № ПО-01-6 от 9.01.2013 г. на директора на БДЗБР-Благоевград. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е приел за установено, че "Хидроенерджи Груп" ООД на 18.06.2012 г. е подало до директора на БДЗБР - Благоевград, заявление вх. № РР-01-208, за издаване на разрешително за водовземане и ползване на воден обект - река Доспат, в землището на село Бръщен, община Доспат, област Смолян. Водовземането и ползването на водния обект било свързано с производство на електрическа енергия от малка водноелектрическа централа, с водохващане и сграда на МВЕЦ на кота 578 м. С решение № ПО-01-6 от 9.01.2013 г., директора на БДЗБР-Благоевград, на основание чл. 61, ал. 5, чл. 52, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 68, т. 3 и 3а, и чл. 118ж, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВ е отказал да издаде разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, с мотиви, че инвестиционното предложение предвижда каскадно изграждане на ВЕЦ, каквото е забранено по силата на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от ЗВ, както и че инвестиционният проект попада в защитена зона "Родопи-Западни" и по силата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производството на електроенергия, когато тази част от реката попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Също така административният орган е преценил и че предложението противоречи на Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район. При така установената фактическа обстановка съдът приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 68 от ЗВ, при спазване на административнопроизводствените и процесуални правила. Прието е, че отказът на административния орган съответства и на материалния закон, като се отчетат наложените ограничения за ползване на водния обект и водовземане, с които целта на искането е несъвместима. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба срещу административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за нарушение на материалния закон. Съдът е формирал обоснован извод, че не се отразява на законосъобразността на оспореното решение обстоятелството, че не е налице заповед на МОСВ по чл. 12, т. 6 от ЗБР. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗБР за защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от същия закон. Независимо от това, че защитена зона "Родопи Западни" не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 от ЗБР, административният орган има задължение да прецени съответствието на предложението с изискванията за опазване на околната среда, както предвижда чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като формира свое убеждение. В случая, едновременно с необходимостта от защита на състоянието на водите с оглед целите по чл. 149а от ЗВ, директорът на басейновата дирекция е констатирал и несъвместимостта на инвестиционното предложение с предвижданията на плана за управление на речните басейни за Западнобеломорски район, утвърден със заповед № 291/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Както законосъобразно е посочил административният съд, въведената с плана забрана за изграждане на водноелектрически централи на водно тяло BG4DO135R118 - река Доспат представлява основание за отказ за издаване на разрешително за водовземане за производство на електроенергия, тъй като искането е несъвместимо с обществения интерес по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Правилно съдът е приел за обоснован отказа на Директора на басейновата дирекция за издаване на заявеното разрешително. За да постанови този отказ административният орган се е позовал и на предвижданията на плана за управление на водния басейн, с който се налагат ограничения и забрани с цел опазването на местообитанията и биологичните видове, попадащи в защитени зони. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ предвижда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато съответната част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Както е установено по делото, разглежданият участък за изграждане на малка водноелектрическа централа попада в границите на защитена зона "Родопи Западни", с код BG 0001030. Защитената зона "Западни Родопи" е включена в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, допълнен с Решение № 802 на Министерския съвет от 14.12.2007 г. С разпоредбата на чл. 46, ал. 1, б. "ж" от ЗВ се въвежда разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международните договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156 а - 156 ж от ЗВ, нещо което директорът на БДЗБР-Благоевград е сторил. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Основателно се явява заявеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва "Хидроенерджи груп" ООД, представлявано от управителя Росен Марианов Маринов, да бъде осъдено да заплати такова в размер на 150 лева в полза на Басейнова дирекция Западнобеломорски район гр. Благоевград. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,