Решение № 12906 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мистрал 2015 ЕООД, гр. Пловдив против решение 4171 от 04.06.2024 г. по адм. дело 1788/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 2365/31.08.2023 г., издадена от заместник-кмет Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят направените разноски. Ответникът заместник-кмет Правно обслужване и общинска собственост на община Несебър в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Крайният извод на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед е направен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в съдебния акт. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт, с който на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: масивна ограда с плътна част от стоманобетонова конструкция и зидария и метален портал с навес от дървена конструкция, изграден по южната граница на ПИ с идентификатор 51500.86.58 по КККР на гр. Несебър, местността Кокалу, община Несебър, е издаден от компетентен съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ орган (заповед 8/09.01.2020 г. на кмета на община Несебър). Законосъобразни и обосновани от доказателствата са и изводите на административния съд, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Такива се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт 10/18.07.2023 г., в който е посочен строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Извършеното строителство е описано по вид, конструктивни особености и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. По същество това са мотивите на заповедта, поради което следва да се приеме, че изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са спазени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. В съответствие със закона и обосновано от доказателствата е и заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който определя като незаконни строежи, извършени без одобрен инвестиционен проект и/ или разрешение за строеж. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че предмет на заповедта за премахване е масивна ограда с дължина 15,50 м., с плътна част от стоманобетонова конструкция и зидария със средна височина 1,5 м., заедно с метален портал с навес от дървена конструкция с дължина 4 м. и височина 2,5 м., изградени по южната граница на ПИ с идентификатор 51500.86.58, на отстояние около 3,00 м. от южната имотна граница на УПИ XI-7, кв. 12 с идентификатор 51500.86.79 по КККР на гр. Несебър. Установено е, че строежът попада изцяло в трасето на улица, предвидена с решение 1148 по т. 26 от Протокол 40/05.09.2019 г. на Общински съвет Несебър ПУП-ПР за кадастрални райони 51500.77,78,79,80,81,82,83,84,85,86 м. Кокалу, землището на гр. Несебър. Строителството е извършено през периода 2004 г.- 2006г. без разрешение за строеж (представеният архитектурен проект предвижда изграждане на ограда с плътна част до 0,60м. и метална, ажурна връхна конструкция). При тези факти първоинстанционният съд законосъобразно приема, че нареденият за премахване обект: плътна ограда, с метален портал с навес от дървена конструкция представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория (чл. 137, ал.1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 7 ЗУТ). Като изграден без разрешение за строеж, каквото се изисква съгласно цитираните разпоредби, строежът е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изводът на административния съд, че строежът не е търпим и подлежи на премахване също е в съответствие с нормативната уредба и се обосновава от събраните доказателства. Като изграден след 2004г. строежът не попада във времевия обхват на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не може да се определи като търпим. Квалифицирането на строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и обстоятелството, че същият не е търпим, са достатъчно основание за неговото премахване и обосновават законосъобразността на издадената заповед. Изводите на административния съд за незаконност на строежа съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че имотът на жалбоподателя ПИ с идентификатор 51500.86.79 по КККР на гр. Несебър е урегулиран с ПУП ПР, одобрен на основание чл. 16, ал.1 ЗУТ, с решение на общински съвет- Несебър през 2019г., като за имота е отреден УПИ XI-7, кв. 12, а част от него, в която попада и процесната ограда, изградена повече от десет години преди това, се отнема за новопредвидена улица. При тези факти разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, определяща като незаконни строежи, извършени в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, не намира приложение. Цитираният текст се отнася за строежи, изпълнени след одобряване на действащия ПУП, а не за такива, които го предхождат. Процесната ограда не би могла да се съобрази с ПУП- ПР, който към момента на изграждането й не е одобрен и констатираното несъответствие не е основание за квалифицираното й като незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а изводът на административния съд в обратен смисъл е неправилен. Противоречието на оспорената заповед с чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ в случая не е основание за нейната отмяна, тъй като премахването на строежа е разпоредено и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а предпоставките на цитирания текст, както вече се посочи по- горе, са изпълнени. Възражението на касационния жалбоподател, че не е извършител и възложител на строежа, поради което неправилно е посочен като адресат на заповедта, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това налага заключението, че като собственик на имота жалбоподателят отговаря за премахването на незаконното строителство. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като изводите на съдебния състав за законосъобразност на заповедта са мотивирани съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради това, а и поради липсата на твърдения за други конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, следва да се приеме, че такива не са допуснати, а доводът в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна оспореното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,