Решение № 15790 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2010 г.

Решение № 15790 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Силва Петрова Джелепова против решение № 106/15.04.2010 г. по адм. дело № 106 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с която е отменена заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в частта за имот с идентификатор 41112.503.1190, относно границата на този имот с поземлен имот с идентификатор 41112.503.1181. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Владимир Ямборски, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Останалите ответници не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - гр. Кюстендил е образувано по жалба на Владимир Стойнев Ямборски от гр. Кюстендил против заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Кюстендил, в частта относно имот с идентификатор 41112.503.1190. За да отмени заповедта в обжалваната част, Административен съд - Кюстендил законосъобразно е приел, че границата между поземлените имоти с идентификатори 41112.503.1190 и 41112.503.1181 е определена в нарушение на материалния закон и по специално на правилото на чл. 14., ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), тъй като границата нито е означена по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, нито е материализирана по смисъла на т. 2.4 или 2.5 от приложение № 1. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Правилно е прието от съда, че при отразяване на границата между двата имота при спазване на приоритетите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 следва да се приложи т. 3- като източник на данни за установяването и следва да бъде кадастралния план. Този извод на съда е основан на доказателствата по делото и заключението на вещото лице. Не е приложима разпоредбата на т. 2 на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, тъй като границата между двата имота не е материализирана./ за да е налице хипотезата на т. 2.5 от приложение № 1 е необходимо освен наличие на мрежа с бетонни или метални колове, а така също и коловете да са бетонирани/. Нещо повече, спорът за границата между двата имота е решен с влязло в сила съдебно решение на КРС, въз основа на което е издадена заповед № 627/03.05.1996 г. за попълване на вярна имотна граница между имотите. По делото е установено безспорно, че границата в КК не е не съобразена с това изменение, с оглед на което правилен е извода на съда, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението като валидно, допустимо, правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,