Решение № 138 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2010 г.

Решение № 138 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на А. С. А. чрез пълномощник адв. К. А. срещу решение № 2031 от 10.12.2009г. по гр. дело № 2823/2009 г. на П. окръжен съд, с което по въззивната жалба на настоящия касатор е оставено в сила решение от 27.07.2009г. по гр. д. № 3683/2007г. на П. районен съд в частта по уважен установителен иск на основание чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) за неистинността на официален свидетелстващ документ - изходящо от частен съдебен изпълнител и оформено по реда на ГПК съобщение за изпълнително действие, по отношение на отбелязванията и констатациите във връзка с невръчването му на адреса. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, предвид липсата на правен интерес за ищеца да установява по исков ред истинността на писмените сведения, изложени от длъжностното лице по връчването на съдебни книжа за причините и обстоятелства, поради които съобщението не е било връчено. Съображения по същество са развити в жалбата от адв. К. А., пълномощник на касатора. Претендират се разноски Ответникът по касационната жалба С. К. М. не е заявил отговор. С определение № 1238 от 16.12.2010г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание задължителното тълкуване в ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да се провери допустимостта на обжалваното решение и преценката на въззивния съд по въпроса за правния интерес при установителен иск на основание чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.), предявен да установи неистинност на сведения в изходящо от частен съдебен изпълнител и оформено по реда на ГПК съобщение за изпълнително действие, останало невръчено. По въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване във връзка с довода за недопустимост на решението, Върховен касационен съд III г. о намира следното: Установителният иск по чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) за неистинност на документ, представляващ съобщение за насрочено изпълнително действие от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, е допустим единствено при наличие на правен интерес и за да обоснове преценката си за наличие на тази процесуална предпоставка, сезираният съд самостоятелно изследва дали соченият документ съдържа официално удостоверение за факти с правно значение за един граждански спор, дали този спор е висящ или е приключил с възлагателно постановление или със съдебно решение, основано на сочения документ, като в тези случай следва да е налице и законова възможност да се иска отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК след успешно установяване на твърдението за неистинност. В обжалваното решение П. окръжен съд не се е съобразил с гореизложеното, като е преценил положително правния интерес от установителен иск за неистинност на съобщение по изп. дело № 366/2006г. при ЧСИ А. С. А. във връзка с констатираните и отбелязани причини за невръчването му на страната в изпълнителния процес, понастоящем ищец. Въззивният съд е дал разрешение според което фактът, че производство по реда на чл. 332 от ГПК (отм.) е приключило с влязло в сила решение, не лишава ищеца от правен интерес, доколкото там не се е развило оспорване по чл. 154 от ГПК (отм.) и е достатъчно спорният документ-съобщение да е бил обсъждан в крайния акт, за да се счита за решаващо преценен от съда в това производство. Така въззивният съд е мотивирал отказ от собствена преценка за правната стойност на документа в оспорваната част, а оспорваните от ищеца (като неверни) сведения на длъжностни лица във връзка с опита съобщението да бъде връчено на адреса, неправилно е приел за официално удостоверително съдържание, макар същите данни, поради тяхната неточност и непълнота, да не са обусловили никакви изводи или действия в материален или процесуален смисъл по изпълнителното производство. На следващия ден, в канцеларията на съдебния изпълнител е изготвен и подписан протокол, който е имал значението и на обявление за датата на продажбата. Поради това касационната жалба е основателна в основния си довод, че в обжалваната част е постановено недопустимо решение, при липса на правен интерес от иска. До недопустимо решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по отношение на процесния документ, се е стигнало поради неправилното разбиране на въззивния съд, че сведението на длъжностното лице - връчител относно невъзможността да се осъществи редовно връчване на съдебно съобщение по реда на ГПК на посоченото място и дата, чрез отбелязването "наематели от магазина за мебели на същия адрес отказват да получат съобщението" (същото с адресат ищеца М. ), само по себе си има официален, удостоверителен характер за едно гражданско правоотношение, а в случая и за публичното правоотношение на призоваваното лице с частния съдебен изпълнител като орган, провеждащ съдебното изпълнение. Наличието на правен интерес от иска при приключил с решение по реда на чл. 332, ал. 1 от ГПК (отм.) съдебен спор за законосъобразност на изпълнителните действия, в който процес съобщението с дата 27.08.2006г. е било изтъкнато в смисъл, че на тази дата жалбоподателят не е получил своето обявление, т. к. не е намерен на адреса, е преценен незаконосъобразно от въззивния съд и поради неправилното разбиране на състава, че за да се направи извод за връзката между документа и съдебното решение по смисъла на чл. 231, ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.), сега чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, достатъчно е този документ да е цитиран в решението. В случая частният съдебен изпълнител, а и съдилищата, разгледали жалбите на ищеца срещу негови действия, не са основали свои актове на извод, че отбелязванията в процесното съобщение имат правно значение, не са приемали в съобщението с дата 27.08.2006г. да е удостоверен или възприет като удостоверен факт, обуславящ редовността на последващите действия по изпълнителното дело. Ищецът не е бил приет за редовно уведомен въз основа на съдържателните отбелязвания в процесното съобщение. Положителен извод за оформяне на съобщението като документ, свидетелстващ за факти от значение за правата на ищеца, за законова възможност по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК в полза на предявилия иска, а оттук и положителен извод за наличие на правен интерес като процесуална предпоставка, в конкретния случай видно не може да бъде направен. Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната част е постановено при липса на правен интерес за ищеца да установява неистинността на отбелязано в съобщение по реда на ГПК обстоятелство, че лицата, на които съдебният изпълнител е направил опит да връчи съобщението, са "наематели от магазина за мебели на същия адрес". Като недопустимо, решението подлежи на обезсилване от настоящия съд, а производството по делото следва да бъде прекратено. Следва да се присъдят разноски, претендирани от касатора и ответник по иска А. С. А. съобразно изхода на спора в частта, разгледана пред настоящата инстанция, или следва да му се присъдят още 335 лева към разноските, присъдени от въззивния съд с оглед компенсация, в полза на настоящия касатор. Тези разноски включват и подлежащите на присъждане разноски в настоящето касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.