Решение № 2974 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2019 г.

Решение № 2974 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Н. Борисов от [населено място], подадена чрез адвокат С. Стоева, против Решение № 263/18.02.2019 г., постановено по административно дело № 712/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 41/31.01.2018 г. на Кмета на Район Одесос при Община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж "Надстройка на два етажа над съществуваща едноетажна жилищна сграда", находяща се в имот с идентификатор 10135.1501.1225 по Кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес [населено място], [адрес]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи, възприети от съда, относно наличието на влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяване на строежа, като се твърди, че процедурата по реда на § 184 ПЗР ЗУТ не била приключила. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Атанасов, който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея и се присъдят сторените от доверителя му разноски. Кметът на Район "Одесос" при Община Варна, чрез старши юрисконсулт П. Младенова оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Ответната страна – С. Михалева чрез адвокат Басарова оспорва касационната жалба, като счита, че следва да бъде отхвърлена, ведно с последиците от това. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Останалите ответни страни – С. Тодорова, Н. Николов, П. Николово и Х. Димитрова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е заповед, издадена от Кмета на Район "Одесос" при Община варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство посредством събраните писмени доказателства и заключение на вещото лице по допусната и приета съдебно-техническа експертиза са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на строежа, представляващ надстройка, изградена към съществуваща жилищна сграда. Не е било спорно, че строежът е извършен и се ползва от Н. Борисов, без необходимите строителни книжа. Установен е и периодът през който е реализиран строежът, а именно през 2003 г., което обстоятелство изключва неговата търпимост. Основният спор е свързан с твърдението, че заповедта се явява незаконосъобразна, тъй като е издадена при наличие на висящо производство по узаконяване на строежа, което се поддържа и в касационната жалба. Неоснователно се твърди, че по повод подадено заявление за узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗУТ, не може да се формира мълчалив отказ. Действително разпоредбата на § 184, ал. 2 ПЗР ЗУТ, регламентира, че при непредставяне на необходимите документи в определения срок или когато органът прецени, че не са налице условията за узаконяване, той издава мотивиран отказ. Това обаче не означава, че започнало производство по узаконяване на строеж може да продължава безкрайно и да се счита за висящо до тогава, докато органът не се произнесе с изричен акт. Едно такова разбиране би довело до невъзможност за компетентните органи да упражняват правата си по чл. 225 и чл. ЗУТ, а очевидно не това е целта на закона. Когато административният орган не се произнесе в срок, се формира мълчалив отказ да се издаде искания акт, каквото е общото правило, съдържащо се в чл. 58, ал. 1 АПК и приложимо субсидиарно в конкретния случай. След постановяване на Решение № 9179/26.09.2006 г. по административно дело № 5086/2006 г. по описа на Върховния административен съд, за главния архитект на Район "Одесос" при Община Варна, е започнал да тече срок за повторно произнасяне по подаденото заявление за узаконяване на строежа, такова произнасяне липсва, поради което е налице мълчалив отказ за узаконяване, който е влязъл в законна сила, след като не е бил оспорен по съответния ред. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми, и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да се присъдят и сторените от С. Михалева разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,