Решение № 18 от 23.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1009/2012 г.

Решение № 18 от 23.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1009/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 303 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение от 1.03.3012 г. по въззивно гр. д. № 6584/2011 г. на Софийски градски съд, II-Д отделение. Твърдението по молбата за отмяна е, че e открито ново обстоятелство-това че дружеството притежава документи, с които да установи релевантния за спор факт: че [фирма] като посредник по договор за посредничество от 23.12.2009 г. е изправна страна по отношение на задължението си да извърши своевременно снабдяване с документите, свързани със заличаване на ипотеката върху имота-предмет на договора за посредничество, с цел сключването на договор за прехвърлянето му. Твърденията са за новооткрити обстоятелства: че страната не е знаела, че притежава доказателства от съществено значение за спора. В депозиран по реда и в срока по чл. 306, ал. 3, предл. трето ГПК и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание на 25.02.2013 г. ответникът по молбата за отмяна А. И. изразява становище, че тя е недопустима като подадена извън преклузивния срок, а алтернативно излага доводи за нейната неоснователност. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 1.03.2012 г. като неподлежащо на обжалване. Молбата за отмяна е депозирана на 5.09.2012 г. Становището на молителя е, че той е узнал за новите обстоятелства-това че разполага с документи, с които да установи изпълнението на задълженията си на посредник във връзка със заличаването на ипотеката върху имота-предмет на договора за посредничество, на 3.09.2012 г. - при напускането на служителя, който отговарял за процесната сделка-брокера Е. К. К.. При прекратяване на трудовото й правоотношение, тя предала държаните от нея документи по водените сделки, сред които се намирали и оригиналите на представените в копие по делото Удостоверение за тежести от 16.03.2010 г., оригинал на писмото на СО, район К. село изх. № 9400 от 18.02.2010 г. с искане за заличаване на ипотеката, и непредставените по делото: платежни нареждания /в оригинал/ от 28.12.2009 г. за преведени от Е. К. по сметка на АП за имотна справка в регистъра по имената на продавачите и платежно нареждане от 26.03.2010 г./в оригинал/ за издаване на удостоверение на тежести на имота по процесната сделка. До този момент дружеството считало, че притежава само копие от писмо с изх. № 9400 от 18.02.2010 г. на СО район К. село, но се установило, че след изповядването на сделката, нотариусът е върнал оригиналите на удостоверенията за тежести, включително и непредставеното по делото с изх. № от 29.01.2010 г. В отговора на молбата за отмяна се поддържа становището, че удостоверяването на спазването на преклузивния срок за отмяна молителят установява с частни свидетелстващи документи -Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя на дружеството, в чието държане се твърди, че са били новооткритите доказателства с дата 4.09.2012 г. и Приемо-предавателен протокол от 3.04.2009 г. за предаването на служебни документи, между които и тези, на които молителят се позовава като основание на молбата по чл. 303 ГПК. Възразява, че това са документи, които нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което фактът че молителят е узнал за съществуването на доказателствата именно на 3.09.2012 г., както твърди с оглед спазването на тримесечния срок, не е установен. Действително, датата на узнаването от молителя на съществуването на доказателствата, които той твърди че са новооткрити не е установена по категоричен начин, но в такъв случай съмнението относно спазването на срока, ще следва да се тълкува в негова полза. С оглед на изложеното, съставът на ВКС приема, че депозираната на 5.09.2012 г. молба за отмяна е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Като взе предвид доводите в молбата и становището на ответника, след проверка относно основателността на твърденията в нея, съставът на ВКС, приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД - ищецът [фирма] като посредник по договор за посредничество, сключен на 23.12.2009 г. с възложител ответника А. И. претендира заплащане на уговореното възнаграждение по договора и неустойка за забавено плащане. В исковата молба се поддържа твърдение, че той е изпълнил задълженията си на посредник - целяната от възложителя сделка по закупуване на апартамента е реализирана при условията, поискани от него, поради което е възникнало правото да получи уговореното възнаграждение и неустойка за забавеното му плащане. Последователно поддържано становище на ответника А. И. е било, че ищецът не е изпълнил условието в договора за посредничество - сделката да бъде приключена до 30.03.2010 г., т. е. сключването на нотариалният акт да стане в границите на уговорения срок. В хода на изпълнението на договора, продавачите и ищецът са останали недоволни от посредника и са се отказали от неговите услуги, а и ищецът не е бил коректен към купувача, защото е приел да посредничи и на продавачите- при възможно противоречие между двамата възложители не би могъл да защити интересите на никой от тях. С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното решение за уважаването на исковете, съдът е приел, че твърдението на ищеца, че е изпълнил надлежно и в уговорения срок задълженията си по договора за посредничество не е доказано и такъв извод не може да се направи само въз основа на факта на сключването на 14.04.2010 г. на договора за покупка на апартамента. Посочено е, че съгласно договора задълженията на посредника е проучване на пазара и подготвяне сключването на предварителен договор и подписване на нотариален акт. Прието е, че ищецът не е установил да е извършил действия в резултат на които да е сключен предварителен договор за покупката на имота, като сключването на такъв е предвиден като кумулативно задължение наред с осигуряване сключването на окончателен договор. Посочено е, че не е спазен изрично уговореният краен срок за сключване на сделката, а разпитаната свидетелка-продавачката А. е установила, че тя и другият прехвърлител са набавили всички необходими документи и са ги предоставили на посредническата агенция. Изложени са доводи, че твърденията на свидетеля кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че ипотеката е заличена едва на 29.03.2010 г., като първата молба за заличаване е подадена на 18.02.2010 г. и то не от името на собствениците, а от ипотекарния кредитор. Мотивирано е, че не са установени причините защо ищецът не е предприел действията по снабдяване с нужните документи непосредствено след сключването на договора за посредничество, а едва през м. февруари 2010 г., и защо не е бил сключен предварителен договор, след като заличаването на ипотеката е станало на 29.03.2010 г. Новите доказателства, които молителят представя са за установяване изпълнението на задълженията му по договора, свързани със заличаването на ипотеката върху имота и предприетите в тази връзка действия и са: нотариално заверен препис на Удостоверение за тежести от 16.03.10 г. /1/; нотариално заверен препис на писмото на СО, район К. село изх. № 9400 от 18.02.2010 г. с искане за заличаване на ипотеката /2/; 2 бр. платежни нареждания /в нотариално заверен препис/ от 28.12.2009 г. за преведени от Е. К. по сметката на АП за имотна справка в регистъра по имената на продавачите /3/; платежно нареждане от 26.03.2010 г. /нот. заверен препис/ за издаване на удостоверение на тежести на имота по процесната сделка /4/, както и Удостоверение от службата по вписванията за тежести върху имота от 29.01.2010 г. /5/. Представени са и новосъздадените доказателства, за установяване на обстоятелствата по откриването им - Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката Е. К. К., изпълняваща длъжността "брокер недвижими имоти" от 4.09.2012 г. и Приемо-предавателния протокол от 3.09.2012 г. Документи № № /1/ и /2/ са представени по делото, а фактът че страната е открила оригиналите е без значение за спора, тъй като тези документи не са били изключени като доказателства по реда на чл. 183 ГПК- били са представени в заверен от страната препис и насрещната страна не е искала представянето на оригиналите. Наличието /откриването/ на последните няма никакво значение за спора, тъй като препис от тях се намира по делото. Документ № 5 не фигурира в приемо - предавателния протокол, със съставянето на който молителят твърди, че е узнал за намиращите се в служителя му доказателства. С оглед на това недоказано е твърдението, че страната не е знаела за съществуването му. Двата документа № 3- две платежни нареждания от 28.12.2009 г. за преведени по сметка на АП от Е. К. за имотна справка в регистъра по имената на двамата продавачи действително са в състояние да удостоверят, че действия по изпълнението на задължението на посредника са предприети пет дни след сключването на договора и това са единствените доказателства, които имат характера на нови, но: На първо място, нямат съществено значение за спора. Мотивите на съда за отхвърляне на иска са аргументирани с липса на предварителен договор, ненавременни действия свързани с установяване наличието на тежести върху имота и във връзка с необходимостта ипотеката да бъде заличена, както и липса на последващи заличаването на ипотеката действия по сключването на предварителния и окончателния договор. На второ място, не е налице и втората кумулативна предпоставка- в случая те да не са могли да бъдат известни на страната при решаването на делото. При безспорния факт, че тези доказателства са в държане на дружеството, твърденията че то не би могло да знае за съществуването им, защото сделката била водена от конкретен брокер са несъвместими с дължимата грижа, която е ищецът е могъл да положи. Липсата на такава грижа е очевидна поради обстоятелството, че на ищеца са били допуснати гласни доказателства, от които страната се е отказала, а логично най-убедителният свидетел за изпълнението на задълженията на агенцията е брокерът, който е действал от нейно име по сделката. Последователно поддържаното от съставите на ВКС становище е, че разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Документ № 4 не е в състояние да удостовери навременно предприети действия по изпълнението на задълженията на посредника по договора. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника А. И. следна да бъде присъдена сумата 500 лв. -заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2012 г. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то.