Решение № 8800 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г., А. И. Г., и двамата с адрес [населено място], [улица] А. Г. Г., с адрес гр. Пловдив, [улица], чрез процесуалния им представител срещу решение 1693 от 17.10.2023 г. постановено по адм. д. 2213/2022 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като излага доводи, че съдът не е съобразил съществени за административноправния спор обстоятелства. Иска се решението да бъде отменено като неправилно или отменено и върнато с указания на административния орган. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Марица чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Искат се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу изричен отказ на заместник - кмета на Община Марица за поставяне в ход на процедура по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, обективиран в писмо с изх. 94-01-549-3 от 06.07.2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му съгласно заповед РД-09-962 от 04.07.2022г. на кмета на община Марица и по аргумент от чл. 192, ал. 2 ЗУТ, в писмена форма, без да са допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и такива на материалния закон. Издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ става при кумулативното наличие на следните предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване; такъв достъп да не може да се осигури при друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те и на обслужвания имоти. В настоящия случай съдът констатира, че не са налице предвидените от закона положителни и отрицателни условия в полза на жалбоподателите да бъде издадена заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот. В случая е налице достъп до имота на заявителите и това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред. Основанията за издаване на акт по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ не са налице и постановеният отказ е законосъобразен. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Безспорно е установено, след обстоен анализ на писмените доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), че до притежавания/ползвания от жалбоподателите имот с идентификатор 78080.74.371 по кадастралната карта на [населено място] има осигурен достъп посредством улица тупик, създадена още с урегулирането на самия имот. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице УПИ 74317 I Работилница за изработване на нестандартни пана, профили и жилища сграда по плана на [населено място] възниква с промяна на предназначението на част от имот 074317 по картата на възстановената собственост (КВС) на [населено място] - решение КЗЗ-1 от 27.01.2006 г. и ПУП, одобрен със заповед РД-09-428 от 27.06.2005 г., с който е отредена и улица тупик с ширина 3,50 м. Вещото лице изрично е посочило, че този ПУП е действащ, но регулацията по отношение на тупика не е приложена. Съдът е извел правилен извод, че по отношение на процесния имот е налице техническо решение за осигуряване на достъпа до него посредством създадената за целта улица тупик. Обстоятелството, че регулацията по отношение на въпросната улица не е приложена правилно е преценено от първоинстанционния съд като ирелевантно към предпоставките, валидни за приложимостта на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Този въпрос може да бъде разрешен евентуално по реда на чл. 190, ал. 1 или ал. 2 ЗУТ, но не и посредством учредяването на право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. В случая следва да се отчете наличието на предвидена улица тупик по действащ, влязъл в сила ПУП за имота на жалбоподателите. Правилен и законосъобразен е решаващия извод на първоинстанционния съд, че наличието на действащ ПУП, предвиждащ улица, осигуряваща достъп до процесния имот, изключва приложението на чл.192, ал. 2 от ЗУТ. В разглеждания аспект съдът законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК, според която когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Правилата за тежестта на доказване са обърнати и административният орган не дължи установяване на съществуването на фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания за това, а оспорващият следва да докаже наличието на условията за издаване на поискания акт. По делото не се установява от оспорващите наличието на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване от кмета на общината на право на преминаване през чужд недвижим имот. На последно място заключението на решаващия съд, че след като е налице достъп до имота на оспорващите не следва да се учредява друго право на преминаване през чужд имот се споделя и от настоящата инстанция, тъй като в посочения смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд. Намесата на административния орган по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ е допустима само при липса на друг подходящ начин за достъп до господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение, както правилно приема и решаващият съд. В случая е налице начин за достъп до имота на заявителите чрез улицата тупик и това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ за валиден и законосъобразен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство пред касационна инстанция в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,