Решение № 10029 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 172/2012 г.

Решение № 10029 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 172/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от областния управител на област Бургас против решение № 1442/18.11.2011 г. по адм. дело № 2563/2010 г. на Административния съд - Бургас, с което е определена стойността на обезщетението на правоимащите по ЗОСОИ с компенсаторни записи в размер на 4200 лв., с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците се представляват от адвокат Потерова, която от тяхно име оспорва основателността на касационната жалба. Заинтересованата страна не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение на посочените в касационната жалба пороци, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е провел съдебно производство, в което - като се е съобразил със задължителните указания, дадени в отменителното решение № 15350/14.12.2010 г. по адм. дело № 7531/2010 г. на Върховния административен съд, е събрал всички относими към спора писмени доказателства, назначил е експертиза, изслушал е вещото лице и като е извършил обстоен анализ на тези доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до правилния извод, че след като на жалбоподателите е признато право на обезщетение в първата фаза на производството по ЗОСОИ с компенсаторни записи с влязло в сила решение № РД-07-292/21.09.2000 г. на областния управител на област Бургас, и за да се избегне ефектът на дерогиране на правата на правоимащите, то във втората фаза на производството по ЗОСОИ следва да се изчисли и точният размер на стойността в лева на тези компенсаторни инструменти. Обосновано и в съответствие с доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, и най-вече позовавайки се на заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните, за което е имал и задължителни указания от Върховния административен съд по адм. дело № 7531/2010 г. на ВАС, съдът е приел, че производството е допустимо, и е определил и конкретния размер на обезщетението съобразно това заключение, както го задължават и разпоредбите на ЗОСОИ. Следователно като е определил конкретния размер на обезщетението на правоимащите лица по ЗОСОИ съобразно неоспореното заключение на вещото лице, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,