Решение № 45 от 10.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2350/2013 г.

Решение № 45 от 10.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2350/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Осъденият И. Х. Д. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени влязлото в сила решение № 769/6.VI.2013 г. по внохд № 686/2013 г. на ГС-София с доводи за всички касационни основания. Съображенията му са, че при разглеждане на делото от първата инстанция е допуснато нарушение на правото на защита, а въззивният съд е приел, че няма ограничение на това му процесуално право; че анализът на доказателствата не е обективен и това е опорочило решението - не е по вътрешно убеждение; нарушен е материалния закон като е прието, че се касае до множество престъпления - чл. 78а, ал. 6 (изм.) от НК и ТР № 2/2010 г. Искането е въззивното решение да се отмени и да бъде оправдан, или след отмяната делото да се върне за нова разглеждане. Защитата на осъдения подържа искането. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е неоснователно. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С решението, предмет на настоящето производство е потвърдена присъдата от 19.ХII.2012 г. по нохд № 23069/2011 г. на РС-София, с която подсъдимия И. Х. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на по 3 (три) месеца лишаване от свобода за това, че на 24.IХ.2010 г. в София, Студентски град, в съучастие като извършител с други неизвестни лица по хулигански подбуди нанесъл побой на Н. Ел-С. и на сина й М. Ел-С., като така им причинил леки телесни повреди на всеки, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК; на основание чл. 23 от НК му е наложено наказанието 3 (три) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години; осъден е да заплати на Н. Ел-С. 1000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението. Въззивното решение не е проверявано по касационен ред и е в сила от 6.VI.2013 г., а искането е постъпило в първоинстанционния съд на 25.Х.2013 г. - подадено е от лице с такова право и в законния срок, така че е допустимо. То обаче е неоснователно. Доводите за ограничаване правото на защита са поддържани и пред въззивната инстанция. Обсъдени са и правилно е прието, че са неоснователни - развилото се във времето съдебно производство пред първата инстанция е санирало нарушението на чл. 254, ал. 3 от НПК. Подсъдимият и защитата му са могли да организират и проведат в пълен обем тезата си по обвинението, така че няма ограничение на основното процесуално право - правото на защита. А че тезата не е възприета от съда, няма отношение към упражняване на това право. Неоснователно е и оплакването, че решението е постановено при нарушаване на чл. 14 от НПК. Доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност, като съдът е посочил кои приема за достоверни и кои - не. Изводите са логични, последователни и обосновани. Възприетата правна квалификация на деянието съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му - подсъдимият Д. е осъществил признаците на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК - на инкриминираните дата и място причинил по хулигански подбуди леки телесни повреди на две лица - на Н. Ел-С. и на сина й М. Ел-С. Неверни са и твърденията за липса на мотиви относно отказа да се приложи чл. 78а от НК - виж л. 5 от решението (л. 35 от делото). А съображенията на съда са в съгласие със закона и практиката по приложението му. Липсва аргументация на искането относно третото касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и обсъждането му не се налага. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.