Решение № 13199 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2019 г.

Решение № 13199 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Гагов, подадена чрез адвокат В. Карабойчев против Решение № 737/3.12.2018 г., постановено по административно дело № 863/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-19-Пз-4/4.09.2018 г. на Началника на РО "НСК" – Пазарджик при РДНСК – ЮЦР. В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение. Оспорват се правните изводи на съда относно категорията на обекта, предмет на заповедта и относно съпричастността на жалбоподателя спрямо същия. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед, както и се присъдят сторените по делото разноски. На проведеното по делото заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Карабойчев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответната страна – Началник РО "НСК" – Пазарджик при РДНСК – ЮЦР се представлява от юрисконсулт Асенова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, с която е забранено ползването на строеж "Нова кабелна линия" от III категория, преминаваща през няколко поземлени имоти – земеделска земя на територията на Община ракитово и през държавен горски фонд, с дължина на трасето 552 л. м., захранваща "Вилна сграда", находяща се в имот с идентификатор 62004.12.567. Адресат на заповедта е Г. Гагов, и респективно жалбоподател в първоинстанционното и касационно съдебни производства, за когото не се спори, че е собственик на вилната сграда. В хода на проведеното съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, след което съдът е извършил правилен анализ на същите, отговорил е на поддържаните пред него възражения, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт и е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилна е преценката на първостепенния съд относно компетентността на органа, издал акта, както и спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при нейното издаване. Заповедта е издадена след съставяне на констативен акт, който е съставен в присъствието на Г. Гагов, след което препис от акта му е връчен срещу подпис. При тези установявания, лишени от основание са твърденията в касационната жалба за неспазване на административно-производствените правила, разписани в чл. 78, ал. 5 ЗУТ. Съдът обстойно е изследвал категорията на процесния строеж, с оглед възраженията по този въпрос, както и с оглед значимостта му за определяне на компетентността на административния орган. Изводите му в тази насока са обосновани и законосъобразни, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни. С оглед вида и характеристиките на строежа, както и предвид представения по делото договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на "Енергоразпределение Юг" ЕАД от 12.04.2018 г., съдебният състав не се е нуждаел от специални знания, за да определи, че процесната кабелна линия е строеж от трета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Правилно са установени материалните предпоставки, разписани в чл. 178, ал. 5 ЗУТ, при наличието на които се забранява ползването на строеж. Не е било спорно, че процесният обект не е бил въведен в експлоатация по съответния ред и същият е ползван от адресата на заповедта и настоящ жалбоподател. Правилно, в тежест на лицето – собственик на вилната сграда и като такъв явяващ се ползвател на кабелната линия е вменена забраната да я ползва, до като не бъде въведена в експлоатация. В този смисъл, неоснователно е твърдението за липсата на съпричастност на жалбоподателя спрямо строежа. Неотносимо към настоящия правен спор е обстоятелството, че извършител на строежа е друго лице, спрямо което е издадена заповед за премахването му, след като негов ползвател е именно адресата на процесната заповед. Материално – правните предпоставки, при които се издава заповед за премахване на незаконен строеж се различават от тези, при които се издава заповед за забрана на ползването на строеж, респективно адресатите на двете заповеди също могат да се различават, както е в конкретния случай. Въпреки твърденията за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, такива не се установиха. Съдебният състав е провел открито съдебно заседание по делото, предоставил е възможност на страните да изразят своите искания и възражения, допуснал е относимите за спора и допустими доказателства, които са подробно обсъдени в съдебния акт, който е мотивиран съгласно изискванията на чл. 172а АПК. Не е налице и необоснованост на решението. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,