Решение № 7636 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2012 г.

Решение № 7636 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Джи Ай Джи" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Плевен, улица Шипка № 24, блок 3, вход Г, етаж 5, ап. 9, представлявано от управителя Георги Ангелов Гошев и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Велико Търново). "Джи Ай Джи" ЕООД обжалва Решение № 172 от 09.04.2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, поставено по адм. дело 970 по описа за 2011 г. на този съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № 04001003890/13.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 451/12.09.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Според търговеца решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски. Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Велико Търново обжалва отменителната част на решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 04001003890/13.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 451/12.09.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА за посочения период. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество жалбата на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Велико Търново е неоснователна, а жалбата на "Джи Ай Джи" ЕООД е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (РА) № 04001003890/13.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 451/12.09.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6972,00 лева за данъчен период м. 05.2009 г. по фактура № 7/28.05.2009 г., издадена от "Тара" ЕООД град Велико Търново, с предмет "доставка на цифрова техника по договор". Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 600,00 лева за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура № 154/08.12.2009 г., издадена от "Афитос" ЕООД град София, с предмет "канцеларски материали". Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт (РА) № 04001003890/13.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 451/12.09.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е правно валиден. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит за единия от доставчиците и признаване за другия. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за законосъобразност на констатациите на приходния орган с изключение на данъчен период м. 05.2009 г. по фактура № 7/28.05.2009 г., издадена от "Тара" ЕООД. Прието, че в доказателствена тежест на жалбоподателя по отношение на доставчика "Афитос", като ревизирано лице, твърдящо положителния факт на възникнало право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на доставката по фактурите, действителното й изпълнение, приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е приел липсата на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Относно доставките по фактура № 7/28.05.2009 г., издадена от "Тара" ЕООД е прието че, видно от приемо-предавателен протокол от 14.04.2011 г., сключен с "Тара" ЕООД на същата дата и на същия адрес е извършено предаването на процесните стоки от предходния доставчик на доставчика на жалбоподателя и съответно от доставчика на жалбоподателя на последния. Очевидно е, че не се налага никакво транспортиране на стоките, поради което и не могат да бъдат представени доказателства за такова. Първостепенният съд е приел в мотивите си, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част и го е отменил за непризнатия данъчен кредит за данъчен период м. 05.2009 г. По жалбата на "Джи Ай Джи" ЕООД против отхвърлителната част от решението. Жалбата е основателна. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурата от "Афитос" ЕООД град София в размер на 600,00 лева за данъчен период м. 12.2009 г., с предмет "канцеларски материали". В хода на съдебното обжалване е приета експертиза, която е проверила счетоводството на доставчика. При проверката в счетоводството му е установено отразяване на процесната фактура в дневника за продажбите, начисляване на ДДС и включване на фактурата в СД за съответния период, както и плащане от страна на жалбоподателя на 08.12.2009 г. Заключението не е оспорено от страните. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че не е доказан основният спорен между страните факт - извършване на реална доставка на услуга по процесната фактура № 154/08.12.2009., поради което не е възникнало данъчно събитие съгласно чл. 26 от ЗДДС и от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Процесната фактура е отразена в дневника на продажбите, начислено е ДДС, включена е в справката-декларация за съответния период. В касационното производство към жалбата са приложени складово-стокова разписка от 08.12.2009 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата. Ответникът ги оспорва по отношение на това, че са антидатирани и новосъздадени за целта на производството. Във връзка с оспорването следва да се има предвид, че данните, съдържащи се в оспорените документи кореспондират на останалите събрани доказателства. Установено е, че фактурата е осчетоводена както при жалбоподателя, така и при доставчика, като и че доставчикът е осчетоводил приход по нея. Следователно, налице е документална обоснованост на операцията, (издадена е двустранно подписана фактура), която е осчетоводена и при двете страни, както и е установена обезпечеността на доставчика за изпълнението на фактурираната доставка. При тези данни, необоснован се явява направения решаващ извод от съда, за липса на доказателства за реалността на доставката по фактурата. Решението като неправилно в тази част следва да се отмени, а вместо това се отмени РА в същата част, като необоснован и незаконосъобразен. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново против отменителната част от решението. Жалбата е неоснователна. Релевират се доводи за несъобразяване от административният съд на обстоятелствата, че ревизираното дружество не е представило доказателства за авансово плащане по процесната фактура и се оспорва автентичността, съдържанието и датата на съставяне на договора за доставка на цифрова техника и на приемо-предавателния протокол. Съдът обаче е обсъдил в случая всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на първоинстанционното производство. Съдът, като е обсъдил доказателствата, е приел, че е установено, че доставчикът действително е извършил услугите, посочени в издадената фактура. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че в мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство, (всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и доказателствата към него), така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, включително и заключението по ССчЕ. Именно поради характера им на частни документи, същите са били обсъдени от административния съд в съпоставка с другите доказателства. Съобразно приложените доказателства в ревизионното производство и допълнително приобщените в съдебната фаза на спора, вярно и подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение, първостепенният съд е приел за опровергани констатациите на приходните органите за наличие на "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В закона няма легално определение на това понятие, но по аргумент от противното това може да се приеме, че е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Затова правилно в случая съдът е изследвал реалността на доставките по процесните фактури, приемайки, че същата се обосновава от наличието на достатъчно доказателства относно изпълнението на доставките от прекия доставчик, а изграденият извод за липса на реално извършено транспортиране е преценил като едностранчиво формиран. Видно е от приемо-предавателен протокол от 14.04.2011 г., сключен с "Тара" ЕООД, (л. 142 от папка 2 на административната преписка), че на същата дата и на същия адрес е извършено предаването на процесните стоки от предходния доставчик на доставчика на жалбоподателя и съответно от доставчика на жалбоподателя на последния. Очевидно е, че не се налага никакво транспортиране на стоките, поради което и не могат да бъдат представени доказателства за такова. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 25 лева, представляващи държавна такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и този смисъл на основание чл. 221, чл. 222 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение