Решение № 14 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 869/25.04.2018 г. по адм. д. № 3339/2017 г. на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Оранда-8" ООД моли да бъде отменено решение № 869/25.04.2018 г. по адм. д. № 3339/2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 427-ОП/13.11.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 427-ОП/13.11.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Варна, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин, находящ се в гр. Варна, ул. Цар Асен № 62, стопанисван от "Оранда 8" ООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 12.11.2017 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че е извършена покупка на стойност 6, 40 лв, като след заплащането в брой, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Законосъобразно съдът е приел, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект, органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и следва да наложи предвидената в чл. 186 от ЗДДС принудителна административна мярка. Правилно е определена от съда целта на мярката запечатване на търговски обект - да се предотврати извършването на други нарушения от търговеца. Обосновано съдът е приел, че определената продължителност на мярката от 7 дни е съответна на установеното нарушение и е определена в съответствие с чл. 6 от АПК. Обосновано съдът е приел по данните от протокола за извършена проверка в обект, че освен неиздаване на касова бележка от работещия в обекта касов апарат с фискална памет за извършената покупка на пилешко месо е установена и разлика между касовата наличност и фактическа наличност, като последната превишава касовата наличност със 7, 38 лв, което обстоятелство доказва извършването и на друга продажба без издаване на фискална касова бележка освен установената в протокола продажба на пилешко месо на стойност 6,40 лв. без издадена фискална касова бележка. Неоснователен е доводът за приложение на чл. 28 от ЗАНН като се приеме, че случаят е маловажен. Съгласно чл. 23 от ЗАНН начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. В чл. 186 от ЗДДС не е предвидена възможност на органите по приходите след като установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, поради което твърденията за маловажен случай не могат да се обсъждат от органа, налагащ принудителната административна мярка. Нормите в данъчните закони са императивни и след като в ЗДДС не е въведен минимален размер на стойност на продажбите, над който следва да се издава фискална касова бележка, доводът на касатора за маловажност на случая е неоснователен. Правилен е изводът на съда, че налагането на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС е предвидено независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, поради което в ЗДДС няма изискване да е наложено административно наказание, за да е допустимо налагането на принудителна административна мярка за установеното допуснато нарушение на чл. 118 от ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 869/25.04.2018 г. по адм. д. № 3339/2017 г. на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.