Решение № 4516 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2017 г.

Решение № 4516 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично консултативен център 1 П." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "П." ..№..., действащо чрез прокуриста К. А., подадена чрез пълномощниците адвокат В. Я. и адвокат М. С. срещу решение № 566 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 833/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - П., признато е за недоказано на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, оспорването на истинността на декларациите на здравно осигурените лица, подадени от тях в лично качество пред РЗОК в административното производство, завършило с издаването на Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - П., и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт, при алтернативност- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса-П. чрез юрисконсулт Д. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Диагностично консултативен център 1 П." ЕООД против Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - П., относно частично прекратяване /за посочени определени пакети медицински дейности/ на договор № 150422/18.02.2015 г. за извършване на специализирана извън болнична медицинска помощ /СИМП/, считано от датата на влизане в сила на заповедта- по пакет "Детски болести" по специалност "Педиатрия", "Нервни болести, детска неврология" по специалност "Нервни болести", пакет "Кожни и венерически болести" по специалност "Кожни и венерически болести", по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" по специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", медико-диагностични изследвания по пакет "Образна диагностика" по специалност "Образна диагностика", високоспециализирани медицински дейности по пакет "Кожни и венерически болести" по специалност "Кожни и венерически болести" и високоспециализирани медицински дейности по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" по специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". С решението съдът е признал за недоказано на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, оспорването на истинността на декларациите на здравно осигурените лица, подадени от тях в лично качество пред РЗОК в административното производство, завършило с издаването на Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - П., и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства, по всички части на заповедта е доказано наличие на отчетена пред РЗОК неизвършена медицинска дейност от здравното заведение. При тези обстоятелства директорът на РЗОК-П. е задължен да прекрати частично договора със здравното заведение за съответните пакети от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по които е отчетена дейността. Решение е правилно. Административният съд е положил максимални усилия за установяване на обстоятелствата по делото, изясняване твърденията на страните, установявайки правилно фактическата обстановка по спора. Анализирани са всестранно приетите по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на назначените експертизи. Установено е от фактическа страна, че до директора на РЗОК-П. е постъпила докладна записка вх. № 09-73/08.07.2015 г. на лекар - контрольор д-р Т. съдържаща информация, че при извършване на предварителен преглед върху плащанията за осъществена СИМП в отчета на ДКЦ № 1 е установено значително увеличение на отчетените направления, издадени от ОПЛ д-р Йорданов, както и сериозен ръст на отчетените суми на специалистите по "Физикална и рехабилитационна медицина". Със заповед № РД-09-163/15.07.2015 г. на директора на РЗОК е наредено да се извършат анкети със ЗОЛ /здравно осигурени лица/, съгласно приложена справка, по отношение на извънболнична медицинска помощ, отчетена и заплатена на ДКЦ № 1. Със заповед № РД-08-865/20.07.2015 г. на Директора на РЗОК-П. е наредена планова, пълна, първична, самостоятелна проверка на ДКЦ № 1 по изпълнение на ИД /индивидуален договор/ № 150422/18.02.2015 г. За извършената проверка е съставен констативен протокол и докладна записка до директора на РЗОК, с която същият е информиран, че са установени неверни данни, посочени в месечната отчетна документация на лекарите специалисти, отчетени в РЗОК-П. за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. - неизвършени дейности съгласно представени от ЗОЛ декларации, а също неверни данни, посочени в месечната отчетна документация на д-р С. със специалност "Образна диагностика", за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. за неизвършена медико-диагностична дейност, назначена на базата на неизвършени прегледи, във връзка с представени от ЗОЛ декларации. От заключението на вещото лице М. М. по назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че изследваните подписи в тридесет и една декларации са положени от посочените в тях като автори анкетирани лица. Събраните гласни доказателства подкрепят този извод, като всички свидетели заявяват, че не са губили личните си карти, държат ги в себе си или в домовете си, и декларациите са подписани от тях. Освен това разпитаните свидетели конкретизират какво лечение им е предписано, какви специалисти са посещавали, колко прегледа са им извършени и какви направления са ползвали. Свидетелите са категорични, че положените подписи в предявените им амбулаторни листове не са положени от тях, като уточняват, че не познават и лекарите които са ги подписали. Първоинстанционинят съд е обсъдил показанията на всеки един от разпитаните свидетели във връзка с останалите доказателства по делото. С. И. Г. е посочена в част II, т. 7, част IV. 1, т. 21, част IV. 2, т. 6. и част V, т. 5 от заповедта. За нея са отчетени с АЛ един преглед при д-р З., два прегледа при д-р П., два прегледа при д-р И., и едно изпълнено направление за МДД на д-р С. При разпита свидетелката заявява, че не вижда добре и до месец ноември 2015 г. не е посещавала ДКЦ № 1, подписът върху представените й пет броя АЛ не са положени от нея. С. Г. В. е посочена в част II, т. 2, част III, т. 4, част IV. 1, т. 18, част IV. 2, т. 11 и част V, т. 9 от заповедта. При нея са отчетени с АЛ три прегледа при д-р З., три прегледа при д-р В., два прегледа при д-р П., два прегледа при д-р И., и едно изпълнено направление за МДД на д-р С. При разпита свидетелката заявява, че е неграмотна, с мозъчен инсулт и два инфаркта. Не може да чете и да пише. Има подпис с буквите "Г" и "В", само тези букви знае и така се подписва. Когато трябва да подпише нещо, и помагат нейните децата, а когато не са с нея, кара някой да и чете какво пише и тогава се подписва. Относно предявената и декларация не може да каже нищо. Не помни на 17.07.2015 г. да е подписвала тази декларация. Относно предявеното й направление за медико-диагностична дейност № 000164/25.05.2015 г. твърди, че не знае за какво е това. Относно предявените й девет броя АЛ заявява, че подписът не неин и не може да прави такива букви. Съгласно заключението на втората СГЕ подписите под представените й АЛ не са положени от нея. По този начин са обсъдени показанията на всички разпитани свидетели, и не е нужно мотивите на първоинстанционният съд да бъдат преповтаряни. Съдът е приел за достоверни всички свидетелски показания, който извод се подкрепя и от заключението на назначените съдебно-почеркови експертизи. Като е признал за недоказано на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК/във връзка с откритото производство/ оспорването на истинността на декларациите на здравно осигурените лица, подадени от тях в лично качество пред РЗОК в административното производство, завършило с издаването на Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - П., първоинстанционният съд е приложил правилно закона и изводите са обосновани. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, Директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК . Разпоредбата на чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД предвижда, че Директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ в случаи на отчитане на дейност, която не е извършена - частично за съответната КП/КПр/процедура или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. В случая тези две разпоредби, които са и надлежно посочени в заповедта, определят компетентността на директора на РЗОК, който е подписал заповедта. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. Същата е и разпоредбата на чл. 96, ал. 2, т. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015 г., на която се е позовал административни орган. Съгласно цитираната норма директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ в случаи на отчитане на дейност, която не е извършена - частично за съответната КП/КПр/процедура или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. Отчитането на медицинска дейност, която не е извършена представлява нарушение със значима обществена опасност, тъй като води до плащания от бюджета на НЗОК, които не са дължими и пряко рефлектира върху неговата стабилност, както и върху възможността му да покрива други основателни разходи. Хроничният недостиг на средства по този бюджет е общественоизвестен факт. Ето защо законодателят прилага в тези случаи най- строгата санкция - прекратяване на договора. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд П. не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на РЗОК-П. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100,00/сто/ лева, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,