Решение № 12627 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез гл. юрк. К. Станкулова против решение 914/12.02.2024 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 6762/2023 г., с което е отменено негово решение РЗМ-5800-897/32-185454/17.05.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, по съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касаторът твърди, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоките по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) са обосновани с данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, както и от установените данни от интернет адрес https://en.bidfax.infо по отношение на декларирания лек автомобил. По приложението на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС) поддържа, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и законосъобразно е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, поради което е използван метода по § 3 във връзка с наличните данни в Съюза и данните, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът Р. Ж. Д., от град София, чрез адвокат С. Жеков моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила обжалваното съдебно решение, по съображения за липса на основания за определяне на нова митническа стойност. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е било решение РЗМ-5800-897/32-185454/17.05.2023 г. издадено от директора на ТД Митница София при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на декларираните с MRN 21BG005808060576R8/01.06.2021 г. стока 1 - употребяван пътнически автомобил, марка MERCEDES-BENC, модел GLE350, шаси 4JGDA5HB5HA820982, внос от САЩ и стока 3 употребявана лодка с ремарке 2006 STINGRAY 180RX S/N, HIN:PNYUSXZZA606, внос от САЩ, съответно в размер на 33 427.76 лева и в размер на 4 804.68 лева и на вносителя Р. Ж. Д. са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 10 570.04 лева. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоките, вследствие на което и след уведомление на декларатора съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данните от приложената Електронна информация за износ (Electronic Export Information EEI), получена по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с решение на Министерския съвет 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.), според която декларираната стойност за процесния употребяван автомобил при експорт от САЩ е в размер на 20 872 USD, а на декларираната моторна лодка в размер на 3 000 USD. От проверката на данните в представените документи и доказателства, митническите органи са установили, че е налице и несъответствие между лицата, посочени за вносител/получател и износител/изпращач. Наличието на основателни съмнения в декларираната договорна стойност на автомобила е основано и на данни, публикувани на електронен адрес https://en.bidfax.info, въз основа на които митническият орган е приел, че автомобил със същите характеристики, в това число идентичен VIN (номер на шаси), е обект на покупко продажба, осъществена на търг, проведен на 19.02.2021 г. с продажна цена в размер на 19 975 USD. При тези факти и след изключване на методите по чл. 74, § 2 от МКС, митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките следва да се определи по метода, предвиден в чл. 74, § 3 МКС въз основа на цените, декларирани в Електронна информация за износ (EEI). За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. В мотивите на решението съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения и основанията за прилагане на избрания метод за определяне на митническата стойност, е на митническия орган. В конкретния случай, според съда, събраната от митническия орган информация от EEI и интернет сайт https://en.bidfax.info не е годна да породи основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По отношение на данните от посочения интернет сайт, съдът е посочил, че по делото не е установено да са част от официален публичен регистър, да подлежат на съответен режим на съхранение и да имат характер на официален документ. Поради това тези данни не са достатъчни, за да обосноват основателни съмнения, при наличие на представени писмени документи за реално плащане на сумата по представената в административното производство фактура в размер на 3000 USD (за автомобила). По отношение информацията от EEI, която е еквивалент на митническа декларация за износ в ЕС, съдът е приел, че писмото, получено от Департамент за вътрешна сигурност на САЩ има обвързваща доказателствена сила единствено за факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стойност, но липсват данни, че така декларираната по-висока стойност на стоката, е реално уговорената, респективно - заплатена или подлежаща на плащане цена. С тези мотиви в решението е прието, че не са налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които митническият орган е длъжен да пристъпи към прилагане на методите по чл. 74 § 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на внесената стока. Решението е правилно като краен резултат. Изводите на първоинстанционния съд, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се подкрепят от събраните по делото доказателства и съответстват на материалния закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са обосновани с доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 20 872 USD, а за моторната лодка в размер на 3 000 USD. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. В конкретния случай данните от EEI еквивалент на митническа декларация за износ - не могат да послужат за обосноваване на съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, тъй като е налице разминаване между посочените в тази декларация износител и получател на стоките и изпращача и вносителя, посочени в митническата декларация за внос, предмет на последващия контрол. В EEI износител е PRECISION AUTO GROUP LLC DAVIE 33314, а получател на стоките - PRECISION AUTO GROUP LLC, SOFIA BG. По митническата декларация за внос износител е PRECISION EXPORT LLC OAKLAND PARK, FL, 33334 (Пресижън Експорт ЛЛС, Оукланд парк, 33334), а вносител Р. Ж. Д.. В представената от вносителя фактура 10175/23.02.2021 г. продавач е PRECISION EXPORT LLC, OAKLAND PARK, FL, 33334, а PRECISION AUTO GROUP LLC DAVIE 33314 е лицензиран брокер. Липсва идентичност между лодката, описана в EEI и лодката, декларирана за внос, тъй като са с различно наименование и различни идентификационни номера. Декларираната за износ лодка е описана като OUTBOARD MOTORBOATS с HTS 8903992000. В митническата декларация за внос е описана употребявана лодка с ремарке 2006 STINGRAY 180RX S/N с HIN:PNYUSXZZA606, което съответства на данните от приложената при вноса фактура 10192/16.03.2021 г. По двете декларации съвпадение е налице единствено в идентификационния номер на автомобила, предмет на износ и на внос. Липсата на идентичност в посочените данни от декларациите е констатирана изрично и в мотивите на оспорения административен акт, но въпреки това е прието, че съмненията за занижаване на декларираната договорна стойност на стоките се потвърждават. Правилно съдът е приел, че информацията за продажна цена на употребявания автомобил в размер на 19 975 щатски долара в интернет сайта https://en.bidfax.info не е годна да породи основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Този извод се потвърждава и от представена в съдебното производство от процесуалния представител на Р. Ж. Д. разпечатка от друг интернет сайт, според която автомобил със същата марка и модел, и идентичен номер на шаси, се е предлагал с продажна цена от 3 075 щатски долара. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че не са обосновани съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които да представляват основание за определяне на нова митническа стойност по методите, предвидени в чл. 74 § 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Наред с горното в разглеждания случай са налице и други основания за незаконосъобразност на оспорения акт. В митническото решение е налице противоречие между фактическите и правни основания за определяне на новата митническа стойност на стоките, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Правилно съдът е посочил, че от съдържанието на оспорения акт се установява, че митническата стойност на автомобила е определена като отново е приложен чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 - въз основа на стойността, декларирана в електронната информация за износ (EEI). Това се отнася и за новата митническа стойност на лодката. В акта са изложени съображения, че посочените в EEI стойности на стоките, са определени от оригиналните фактури, предоставени от декларатора, които са задължителни документи за износ от САЩ, а като правно основание е посочено, че е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този случай на основание чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 95282013 остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките, както е посочено и прието в оспорения административен акт. Методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от б а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е констатирана липса на информация за приблизително същия период за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни, относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите. По делото не са представени и посочените в акта справки от МИС IIIA. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). По изложените съображения, следва да се приеме, че крайният извод на съда за незаконосъобразност на определената митническа стойност на процесните стоки съответства на доказателствата по делото и на материалния закон. Решението, с което оспореният акт е отменен, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация Р. Ж. Д. - в размер на 300 лева, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.11.2024 г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената адвокатска защита в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,