Решение № 358 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Иванов от гр. Котел, [улица] срещу Решение 391 от 13.04.2023г. на Административен съд Бургас по административно дело 1884/2023. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Иванов срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - Преместване на моторно превозно средство (МПС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл.171, т.5, б."б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) по отношение на лек автомобил марка Мерцедес , индивидуализиран с регистрационен номер, приложена на 13.11.2022 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не е безспорно доказано, дали автомобилът, спрямо който е приложена ПАМ, е паркиран в нарушение на правилата по ЗДвП, поради което не е напълно доказано фактическото основание за прилагане на конкретната мярка по чл.171, т.5, б б ЗДвП. Счита, че съдът не е изложил мотиви, за всички относими факти, сочещи на липса на нарушение. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени приложената ПАМ като незаконосъобразна. Ответникът К. Николов, инспектор Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства при Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД оспорва касационната жалба в писмен отговор, чрез адв. Й. Христова, излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 13.10.2022 г. в 13:56 ч. настоящият касатор паркира, на ул. Бачо Коро в гр. Велико Търноно, собствения си лек автомобил Мерцедес върху пътна маркировка Коси успоредни линии М-15 като в негово отсъствие автомобилът е преместен чрез специализиран автомобил на ОДРГ ЕООД и на същата дата, по-късно, е предаден на касатора срещу разписка за предаване. Административният съд Бургас приема от правна страна, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, доколкото за този вид ПАМ е допустима и устната форма за издаване, няма нарушение на изискванията за форма, няма съществени нарушения административнопроизводствените правила и правилно е издирен и приложен материалния закон. Сочи, че от представените снимки безспорно се установява, че преместеният автомобил е застъпил значително пътна маркировка Коси успоредни линии М-15, при което е създал опасност за движението. Изрично сочи, че мястото на паркиране и застъпването на пътна маркировка Коси успоредни линии М-15 се потвърждава и от свидетелските показания на св. М. Григоров, допуснат по искане на жалбоподателя, поради което е извел извод, че се установява едно от фактическите основания за прилагане на конкретната ПАМ по чл. 171, т. 5, б б ЗДвП автомобил паркиран на място, означено с пътна маркировка Коси успоредни линии М-15, така че създава опасност за другите участници в движението. Съдът е заключил, че при събраните писмени и гласни доказателства административният орган е изяснил напълно фактическата обстановка, налице са всички материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ, поради което законосъобразно е приложена мярката - преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл.171, т.5, б."б" ЗДвП и е отхвърлил жалбата срещу мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Правилен е и изводът му, че законът не изисква нарочна форма при прилагането на спорната ПАМ, поради което допусната техническа грешка относно датата на нарушението, отбелязана в констативния протокол, не може да повлияе върху законосъобразността на мярката. Дата на прилагане на мярката се доказва безспорно от другите събрани по делото доказателства, включително показанията на свидетеля М. Григоров, макар че в тях се посочва само месец октомври. При съпоставка с разписката за предаване на автомобила се установява, че коректната дата е 13.10.2022 г. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика или на упълномощения от него водач . Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. Първоинстанционният съд пълно и точно е установил фактите по делото и обосновано е приел, че са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП в една от трите хипотези, при които мярката може да бъде приложена, а именно че така паркираният автомобил е бил на място, означено с пътна маркировка Коси успоредни линии М-15 и създава опасност за другите участници в движението. Както от представените с преписката снимките, така и от свидетелките показания се установява, че автомобилът, собственост на настоящия касатор, е паркиран, така че застъпва пътна маркировка Коси успоредни линии М-15, която не допуска, движение върху нея, включително паркиране. В случая видно от приложената схема за организация и безопасност на движението забраната е въведена, именно за да се осигури видимост на другите участници в движението, като се осигури все пак и място за платено паркиране. Следователно правилен и съответен на доказателствата по дело е изводът на съда, че е налице фактическо основание за прилагане на конкретната ПАМ, автомобилът паркиран, макар и частично, върху пътна маркировка Коси успоредни линии М-15 е нарушавал видимостта на другите участници в движението, т.е. създавал е опасност за движението. Обстоятелството, че другите автомобили са паркирани по начин, който застъпва повече от едно от обозначените места за паркиране не освобождава настоящият касатор от задължението да спазва пътната маркировка и установените правила за движение. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Не основателни и доводите за съществени нарушения на съд производствените правила. Страната е призована редовно, участвала е активно в процеса, искането й за допускане на свидетел по делото е уважено, показанията му са обсъдени от съда в решението му. Съдът точно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е съобразено със закона и доказателствата следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е искал пресъждане на сторените в производството разноски. Искането предвид изхода на делото е основателно. Доказани са разноски в размер на 300 лв. възнаграждение за адвокат, платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. С оглед посоченото в полза на юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган - издател на оспорената ПАМ, следва да се пресъдят разноски в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд седмо отделение