Решение № 14717 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2020 г.

Решение № 14717 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3552 от 3.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12021/2019 г., Административен съд – София град, трето отделение, 8-ми състав, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК -С35 – 0400999 от 20.09.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител юрк. Н. Гергов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество "Нис Петрол" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 51 А, представлявано от управителя А. Макаревич взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – София град е отменил по жалба на "Нис Петрол" ЕООД, ЕИК *********, Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК -С35 – 0400999 от 20.09.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – бензиностанция "Газпром", находяща се в гр. Благоевград, главен път Е 79, стопанисван от "Нис Петрол" ЕООД и забрана за достъп за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на които е издадена процесната заповед – чл. 118, ал. 6 ЗДДС, отнасяща се за задължените лица, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, ал. 10 и 11 на същия чл. 118 ЗДДС относно регламентираните изключения от правилото, съответно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. 2. Отбелязано е, че процесната бензиностанция се стопанисва от дружеството жалбоподател, съставлява търговски обект, в който има монтирана и функционираща ЕСФП с нивомерна система от одобрен тип, , като полученото на 14.08.2019 г. количество газьол по еАДД качено чрез клавиатура е 24 136 литра, което количество се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената експертиза. 3. Отбелязано е, че по делото липсват данни/твърдения, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. От обстоятелството, че получените количества гориво са били въведени коректно ръчно в ЕСФП е изведен извод, че е лишено от логика информацията за тях да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин укривана. 4. На основание цитираните по-горе правни разпоредби е направен извод, че дори да има извършено нарушение свързано със задължението на търговеца за предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, то не е толкава съществено и определения със заповедта срок за запечатване се явява в нарушение на принципа за съразмерност, установен с мр. 6 АПК. Направен е краен извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпоредби и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за превантивност на ПАМ – преустановяване на поведение, водещо до неподаване на данни до НАП, като определеният срок за запечатване е мотивиран и съразмерен на нарушението и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на издадената заповед за налагане на ПАП са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че няма данни нарушението да е извършено умишлено, а в същото време с налагането на мярката за такъв срок /14 дни/ е нарушен и принципа на съразмерност, установен с чл. 6 АПК и правата на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за постигането на която се прилага подобна мярка. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за правилен, обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Освен изложеното от административния съд /чл. 221, ал. 2 АПК/, в допълнение следва да бъде посочено следно: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Като е стигнал до извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата жалба на "Нис Петрол" ЕООД Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. От ответното по касация дружество се претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, но към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за извършени такива, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,