Решение № 3328 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5318/2012 г.

Решение № 3328 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5318/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител Ивка Илиева, против решение № 33 от 5.03.2012 г., постановено по адм. дело № 188 от 2011 г. по описа на Административния съд - Ловеч, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23659 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Николай Христов Савев, от гр. Ловеч, не се явява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Николай Христов Савев е отменил посочения АУПДВ на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 36585.36 лв. за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 11/250609/17408. Съображенията за това са били, че в оспорения административен акт не са изложени фактически основания относно обстоятелствата кои точно площи са обявени за недопустими, поради какви причини са преценени като недопустими и каква е квадратурата им. Не било посочено какви видове последващи административни проверки са извършени и какво е констатирано в тях. Липсата на мотиви препятствала възможността за осъществяване на съдебен контрол, защото не ставало ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, поради която тази сума се явявала недължимо платена. Административният орган бил допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, задължаващи го да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, като е издал административния акт, без да е събрал служебно необходимите доказателства и без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон относно липсата на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция. От посочените в акта окончателни изчисления не се установявало умишлено наддеклариране от страна на Николай Христов Савев, което обуславяло приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежала на възстановяване. Съдът е достигнал и до извод за противоречие на издадения акт с целта на закона. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи. Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично държавно вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". Правилно съдът се е позовал и на нарушенията на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, защото административният орган не е уведомил ответникът в настоящото производство за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,