Решение № 2540 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7662/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ардино срещу решение 877 от 03.07.2024 г. по адм. дело 135/2024 г. на Административен съд Кърджали. С обжалваното решение АС Кърджали е отменил заповед 511 от 03.07.2023 г., издадена от кмета на община Ардино, с която, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, Р. Е. Х. временно е отстранен от работа. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел като основание за отмяна на обжалваната заповед липсата на доказателства за предприети ефективни действия по разследването за изясняване на дисциплинарното нарушение от момента на образуване на дисциплинарното производство срещу служителя Р. Х. до приключването му, и достигнал до извод, че отстраняването не преследва визираната от закона цел. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че бездействието на дисциплинарните органи опровергава съображенията на административния орган за необходимост от обезпечаване на доказателствата и недопускане на възможност да се въздейства върху служителите на отдела, чийто ръководител е отстраненият служител. Поддържа, че в качеството на орган по назначаването разполага с оперативна самостоятелност да издаде заповед за временно отстраняване на служителя, привлечен към дисциплинарна отговорност поради това, че е поискал парична сума от посочено лице във връзка с изпълнение на служебните си правомощия, за да не допусне да повлияе на хода на дисциплинарното разследване, в каквато насока са изложени мотиви в оспорената заповед. Намира, че съдът неправилно не е съобразил тези обстоятелства и е отменил обжалвания акт. Иска да се отмени съдебния акт и се реши спорът по същество от касационната инстанция като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Р. Е. Х., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС Кърджали е установил от фактическа страна следните обстоятелства: Жалбоподателя пред първата инстанция Р. Х. е заемал длъжността началник отдел Архитектура, благоустрояване и общинска собственост в община Ардино. На 27.06.2023г. срещу Р. Х. е образувано досъдебно производство 72/2023 г. по описа на ОДМВР-Кърджали за това, че като длъжностно лице е приел облага парична сума в размер на 300лв. от А. А., която не му се следва, за да извърши действие по служба издаване на удостоверение за търпимост на жилищна постройка престъпление по чл. 301, ал. 1 НК. Със заповед 507 от 30.06.2023 г. кметът на община Ардино, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл е наредил образуване на дисциплинарно производство срещу Р. Х. във връзка с разпространените данни в електронни медии, че е поискал парична сума от лицето А. А. и възложил на дисциплинарния съвет да изясни фактите и обстоятелствата по случая, да приеме решение и да го представи на дисциплинарно наказващия орган заедно с преписката по делото. С протокол 1/30.06.2023 г. дисциплинарният съвет при общинска администрация Ардино е приел решение да се образува дисциплинарно производство 1/2023 г. срещу служителя Р. Х., който да се покани да даде писмени обяснения и да се предприемат действия по изясняване на случая, включително като се изискат обяснения от служителите в отдел Архитектура, благоустрояване и общинска собственост. Предвид големия обем от доказателства, които следва да се съберат, както и с оглед значимостта на заеманата длъжност, които биха затруднили решаването на случая, дисциплинарният съвет е приел да предложи на кмета на община Ардино да издаде заповед за временно отстраняване на служителя Х. до приключване на дисциплинарното производство. С обжалваната пред административния съд заповед 511/03.07.2023 г., издадена от кмета на община Ардино, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл във връзка с чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, служителят Р. Х. е отстранен временно от работа, считано от 03.07.2023 година. В мотивите на заповедта са описани обстоятелствата, свързани с образуваното досъдебно производство срещу служителя и отразяването им в електроните медии, посочено е, че доказателствата по дисциплинарното дело следва да бъдат обезпечени и не следва да бъде допускано въздействие и влияние от страна на началника на отдел Архитектура, благоустрояване и общинска собственост в община Ардино върху служителите от отдела, които по преценка на дисциплинарния съвет ще бъдат разпитани в хода на дисциплинарното производство. Посочено е също, че от закъснението на изпълнението на заповедта може да настъпят трудно поправими вреди, свързани с възможността да се укрият или унищожат писмени доказателства и да бъде оказан натиск или въздействие върху служителите, както и че публично оповестените данни уронват авторитета и доброто име на община Ардино. Съдът е установил, че в хода на дисциплинарната процедура са изискани писмени обяснения от служителя, както и че е изготвено писмо с искане за обяснения от служители в отдел Архитектура, благоустрояване и общинска собственост, но няма данни същото да им е връчено и няма приложени писмени обяснения на лицата. С постановление 1090/13.03.2024 г. на заместник-окръжния прокурор на ОП Кърджали досъдебното производство, образувано срещу Р. Х., е прекратено поради липса на извършено престъпление. От събраните материали по досъдебното производство, изискани от съда и приложени по делото, е видно, че в хода на процеса са разпитани свидетели и представени писмени доказателства, но няма данни дали са приобщени към дисциплинарното производство. Дисциплинарното производство е приключило с издаването от кмета на община Ардино на заповед 526/06.06.2024 г., с която на служителя Р. Х. е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Съдът, при тези фактически установявания, след като е обсъдил приложимата нормативна уредба и правното естество на приложената мярка, е приел от правна страна, че целта на временното отстраняване на държавен служител от работа, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е да се осигури разкриването на обективната истина като се ограничи възможността служителят да повлияе или попречи на хода на образуваното дисциплинарно производство. В случая съдът е приел, че по делото липсват доказателства в почти едногодишния период на дисциплинарното производство да са извършени ефективни действия на дисциплинарно разследване по реда на чл. 96, ал. 2 ЗДСл, имащи за цел изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с дисциплинарното нарушение. Поради това съдът е достигнал до извод, че бездействието на дисциплинарния съвет показва, че отстраняването от работа на жалбоподателя не преследва целта, визирана в закона. На следващо място съдът е посочил, че видно от материалите по образуваното досъдебно производство 72/2023 г., още на 27.06.2023 г. е извършено претърсване на кабинета на държавния служител и изземване на относимите към случая писмени документи и веществени доказателства от разследващия полицай, поради което съображенията за необходимост от обезпечаване на доказателства по случая не съответстват на данните по делото. В тази връзка е намерил за основателни доводите на оспорващия пред първата инстанция, че е нарушен принципът на съразмерност, т. к. временното отстраняване е засегнало правата на лицето в по-голяма степен от необходимото. В заключение съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради несъответствието й с целта на закона, което представлява основание по чл. 146, т. 5 АПК за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно поради неточно интерпретиране от първоинстанционния съд на установените фактически обстоятелства и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. С издаване на заповед за временно отстраняване се налага забрана на служителя до възстановяването му на работа да изпълнява задълженията си по служебното правоотношение, което продължава да съществува. Служителят се възстановява на работа когато дисциплинарното производство бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение". С временното отстраняване на държавния служител по чл. 100, ал. 2 ЗДСл се цели защита на специфичния авторитет на службата, който би могъл да бъде накърнен, ако лицето продължи да извършва дейност, във връзка с която вече е образувано дисциплинарно производство срещу него. С прилагане на мярката на административна принуда се цели и предотвратяване на действия на служителя, които биха осуетили или затруднили образуваното срещу него дисциплинарното производство в т. см. решение 5 от 12.05.2016 г. по к. д. 2/2016 г. на Конституционния съд на РБ. Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отстрани дисциплинарно привлеченото лице, но прилагайки мярката е длъжен да изложи конкретни мотиви за решението си. В обсъждания казус административният орган е мотивирал издаването на заповедта за временно отстраняване с конкретни обстоятелства и съображения, свързани с поведението на служителя и станали причина за образуване на дисциплинарното производство. Органът по назначаване е посочил, че с оглед заеманата ръководна длъжност от служителя съществува възможност да влияе на хода на дисциплинарното производство, позовал се е на образуваното досъдебно производство поради данни за евентуално извършено инкриминирано деяние, свързано със служебните правомощия на лицето и произтичащият от тези обстоятелства негативен отзвук в обществото и неблагоприятен ефект върху авторитета на общинската администрация. В тази връзка касационната инстанция намира за основателни доводите на касационния жалбоподател, че съдът, обсъждайки мотивите на органа по назначаване да издаде обжалваната заповед, е обвързал тяхната обоснованост с последвалите действия, респ. бездействия на дисциплинарния състав и изхода на досъдебното производство. Преценката на ефективността на проведеното дисциплинарно производство, действията и бездействията на дисциплинарния съвет за изясняване на фактическите обстоятелства е релевантна при оспорване на законосъобразността на издадената заповед за дисциплинарното наказание уволнение, представена в касационното производство, респ. за прекратяване действието на наложената ограничителна мярка. Преценката за законосъобразността на заповедта за временно отстраняване на служителя следва да е съобразена с фактическите и правни обстоятелства към момента на издаването й. Както се посочи, в акта се съдържат достатъчно мотиви, които обосноват законосъобразното упражняване на правомощието на органа по назначаване на отстрани временно от работа служителят. Заповедта е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма - осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство и защита на авторитета на службата. Не е налице непропорционалност на наложената мярка и съответно не е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК. Засягането на правата и законните интереси на държавния служител произтичащо от временното отстраняване от работа е съобразено с целта, за която актът е издаден, поради което съдът неправилно е приел, че актът страда от порока по чл. 146, т. 5 АПК. Неоснователни са доводите на касационния ответник, свързани с времето на отсъствие поради здравословни проблеми, видно от приложените по делото болнични листове, медицински протоколи и решения на лекарска консултативна комисия, т. к. периодът на временна неработоспособност и този на временно отстраняване от работа са от значение за сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, но не и към законосъобразността на акта по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В закона не е предвидено ограничение на правомощието на органа по назначаване да издаде заповед за временно отстраняване от работа на служителя, ако той е в отпуск поради временна неработоспособност, съответно не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон на това основание. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени и се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Р. Е. Х. срещу заповед 511 от 03.07.2023 г., издадена от кмета на община Ардино, с която, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, Р. Е. Х. временно е отстранен от работа. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, чрез пълномощника си, касационният ответник следва да заплати на Община Ардино разноските по делото. Съгласно представени документи, за касационната инстанция разноските са в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение и 70лв. внесена държавна такса и следва да се присъдят както са заявени. За производството пред първата инстанция касаторът е претендирал разноски в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение, като процесуалният представител на оспорващия е направил възражение за прекомерност, без да изложи конкретни мотиви. Касационната инстанция намира, че предвид фактическата и правна сложност на казуса и обема на осъществената правна защита, претендираното възнаграждение не е прекомерно и не се налага редуцирането му, поради което следва да се присъди както е направено в размер на 1800лв., т. е. общо за двете инстанции касационният ответник следва да заплати на Община Ардино разноски в размер на 3670лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,