Решение № 7320 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2011 г.

Решение № 7320 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ахмед Абдула Таджедин, гражданин на Сирия, против Решение № 343/11.01.2011 г. по адм. д. № 10030/2010 г. по описа на Върховен административен съд - трето отделение, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи неправилно приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и необсъждане на всички доказателства по делото, касаещи ситуацията в Сирия и бежанската история на жалбоподателя. Твърди се несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Държавната агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 210, ал. 1 АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл. 87, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Образувано е било по жалба на Ахмед Абдула Таджедин, гражданин на Сирия, против решение № 340/19.07.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което му е било отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. От доказателствата по административната преписка съдът е установил, че по отношение на жалбоподателя не са били налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето му на статут на бежанец и хуманитарен статут. Приел е за правилни изводите на административния орган, че от бежанската история на кандидата не се установява преследване смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Прието е че в страната по произход на жалбоподателя, не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. По тези изложените съображения решаващият състав е приел, че липсват основания за предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. Доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения при провеждане на процедурата са приети за неоснователни. При тези данни по делото съдът е приел отказа на председателя на ДАБ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя за законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Изводите на тричленния състав на ВАС за липса на предпоставки по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут са обосновани с липсата на предпоставките по тези разпоредби и са съобразени с бежанската история на жалбоподателя и представените по делото доказателства. Доводите на решаващия съд се възприемат от касационната инстанция. Правилно тричленният състав е приел, че искането на жалбоподателя, основаващо се на причини от политически характер е недоказано и е достигнал до извода, че издаденият от административния орган отказ се явява законосъобразен. В тази насока аргументирано тричленният състав е изтъкнал, че твърденията за преследване на лицето в страната му по произход, поради членуването му в партията Демократичен съюз - PYD са неубедителни и противоречиви и не могат да обосноват извода, че същият се нуждае от предоставяне на закрила. Според приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, сирийските служби за сигурност наблюдават и контролират цялото публично пространство в страната, като не всяка политическа дейност поражда причини за преследване от страна на властите, което да води до напускане на страната. Заплахата от преследване по политически причини на отделно лице зависи от преценката на сирийските служби за сигурност за опасността, която представлява дадено лице или група хора. В тази връзка обичайната критичност спрямо порядките, обикновената ангажираност с политическа дейност или редовото членство в редица политически партии и организации в Сирия, в това число и партия Демократичен съюз - PYD, не са основание за напускане на страната поради страх от преследване. Властите в Сирия проявяват толерантност към партии, които не влизат в общата организация на легалните партии в Сирия. Към търпимите партии принадлежат и кюрдските групировки. Преследване на лица от рискови групи (партии) е възможно при явно противодържавно поведение. В тази връзка е и изложеното от тричленния състав по отношение членството на Ахмед Абдула Таджедин към партията на Демократичния съюз, както и фактът на неговото задържане. Правилен е направеният от тричленния състав на ВАС извод относно криминалния характер на ареста на жалбоподателя. Съобразно представените от ДАБ справки същият е изложил, че членовете на партията PYD са най-често арестувани, поради сирийски-турските връзки, като осъдените членове са с обвинения за "принадлежност към тайна организация" и за "извършване на действия за отцепване на част от Сирия и присъединяването й към друга страна", т. е. обсъжданията имат криминален характер и не представляват преследване поради политически убеждения. Още повече, че съобразно информацията предоставена от самия касатор, същият от 30 години живее в град Камишли и упражнява функцията на местен лидер на PYD от 2003 г., без през това време да е имал проблеми с властите, които по негови думи са били информирани за дейността му. Единственото доказателство за политическо преследване, което се сочи е задържането му през 2009 г., но от представените по делото доказателства, не може да се направи категоричен извод за наличие на политическа репресия. Дадената от касатора информация в проведените интервюта в тази връзка е противоречива и непълна. Същият сочи като дата на задържането си 14.01.2009 г., приложената по делото заповед за арест е от 3.03.2009 г., не е изяснена причината за задържане и конкретното обвинение. Допълнително следва да се отбележи, че при подаването на молбата за закрила, лицето се е представило под друга самоличност, което допълнително поставя под въпрос достоверността на дадената от него информация. От значения в тази насока са и твърденията на касаторът, че е напуснал страната си по произход легално, без да бъде възпрепятстван, което отново доказва, че същият не е преследван поради политическата си принадлежност или други причини от официалните власти. В съответствие с доказателствата по делото, правилен е и изводът на съда, че не е доказано наличието на реална опасност от тежки посегателства, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Националното законодателство предвижда предоставяне на такава закрила само за чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият случай не попада в приложното поле на тази правна норма. При тези обстоятелства са обосновани изводите на тричленния състав на ВАС за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец или хуманитарен статут, по която причина е отхвърлил жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ. Не са налице твърдените с касационната жалба основания за отмяна на същото. Обжалваното решение е правилно и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,