Решение № 1722 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14286/2014 г.

Решение № 1722 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14286/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Ани Любомирова Трайкова от гр. София против Решение № 5302 от 01.08.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10695/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 2151113639/27.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с Решение № 2009/17.08.2012 г., на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени данъчни задължения, както следва: данък по чл. 35 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), в намаления им размер с решението на Д "ОДОП": за 2005 г. - в размер на 20 886,84 лв. и съответната лихва, за 2006 г. - в размер на 9 813,37 лв. и съответната лихва.; както и по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. - в размер на 10 690,10 лв. и съответната лихва, за 2008 г. - в размер на 17 662,76 лв. и съответната лихва., за 2009 г. - в размер на 4 373,63 лв. и съответната лихва, и за 2010 г. - в размер на 2 572,46 лв. и съответната лихва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: 1/. необосновано съдът потвърдил констатациите на органите по приходите, че са били налице укрити доходи на ревизираното лице поради недоказване на източника на получените от него парични суми по банкови сметки-в паричния поток без основание не били признати получаваните от жалбоподателката парични суми за издръжка на непълнолетните й деца, както и не били взети предвид доходи от трудови правоотношения и получена помощ от сестра на жалбоподателката, постоянно и отдавна живееща в чужбина.; 2/. без основание в разходната част на потока са изчислени суми за престой и пътувания в чужбина, за които са събрани убедителни доказателства, че не са били за сметка на ревизираното лице; 3/. необосновано съдът не признал извършена парична помощ от сестрата на РЛ, която оправдава разходите й за престой в чужбина и постъпилите по банковите й сметки парични суми.; 4/. неправилно е прието, че жалбоподателката е направила разходи за закупуване на недвижими имоти и леки автомобили, при положение, че тя е придобила тези вещи от търговски дружества, собственост на физическо лице, с което е живяла на съпружески начала и не е плащала никакви пари по тези покупки, което е установено и с влезли в сила РА на тези търговски дружества. 5/. съдът не е установил източника на доходите, и без основание не кредитирал установеното, че жалбоподателката е била издържана от свид. Милчев и други приятели. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - ДД"ОДОП" София, чрез юрк. Кожухарова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, в потвърдената му при административното обжалване част, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. АПК, с който е установено, че за всеки от посочените данъчни периоди ревизираното лице е направило разходи в размер по-голям от доказаните приходи, а също и по банкови сметки на лицето са намерени парични средства с неустановен произход. След извършения анализ по ал. 2 на чл. 122 ДОПК, ревизиращите органи са определили данъчни основи за всеки данъчен период, формирани от сбора на сумите на паричните средства по банкови сметки; разходи за издръжка на ревизираното лице и непълнолетната й дъщеря; разходи за пътувания и престой в чужбина; разходи за придобиване на недвижими имоти и МПС и други движими вещи, от който сбор са извадени сумите на доказаните приходи. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, защото са били налице основания за извършване на ревизията по специалния ред, поради наличието на парични средства по банкови сметки с неустановен произход, които, на практика, са укрити приходи, за които ревизираното лице не е подало данъчни декларации - основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Съдът е приел, че РА е и материално законосъобразен, защото не са опровергани констатациите на органите по приходите, ползващи се с презумпция за истинност. Според съда, жалбоподателката не е доказала твърденията си, че оправдание на паричните суми по банковите й сметки са направени от сестра й, постоянно живееща в Италия, парични дарения. Съдът приел, че за част от извършените пътувания и престой в чужбина, органите по приходите правилно са приели, че извършените разходи са за сметка на жалбоподателката и при липса на други доказателства за размера на разходите, той следва да се определи по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съдът изложил подробни мотиви относно некредитиране на свидетелските показания на г-н Огнян Милчев и приел за недоказано, че той е поемал голяма част от разходите на ревизираното лице за издръжка и пътувания в чужбина. Накрая, съдът приел за недоказано и твърдението, че за придобиване на недвижимите имоти и МПС жалбоподателката реално не е извършвала никакви разходи, въпреки удостоверяването на плащане в документите за продажба. Решението е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че жалбоподателката е доказала източника на получените от нея парични суми по банкови сметки. Обосновано съдът е приел, че не са доказани твърденията й, че сумите са преведени от сестра й, постоянно живееща в Италия. Правилно съдът е приел, че нито е установена възможността на посочената като дарителка да направи паричните дарения, нито са представени платежни нареждания, установяващи посочения източник на средствата. Относно непризнаване на суми в паричния поток, получавани от жалбоподателката за издръжка на непълнолетни деца, едното дете на жалбоподателката е навършило пълнолетие през м. 02.2005 г., а за получаването на издръжка за другото дете са събрани единствено свидетелските показания на бащата, за които съдът е изложил убедителни мотиви защо не кредитира, които настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя. Обосновано съдът е приел, че правилно в разходната част на паричните потоци са включени суми за престой и пътувания в чужбина, като размерът им е определен по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Следва да се отбележи, че при обжалването на РА по административен ред органът по приходите е признал, че за част от пътуванията в чужбина - в Италия, Германия и САЩ разходите не са били за сметка на ревизираното лице, а на сестрата на жалбоподателката, постоянно живееща в Италия и на близки приятели на жалбоподателката, съгласно писмените декларации на тези лица и това е станало основание за намаление на установените в РА задължения. За останалите многобройни пътувания в чужбина не са събрани никакви доказателства да са били за сметка на лице, различно от ревизираното, освен неконкретните свидетелски показания на свидетеля Милчев, поради което съдът е направил обосновани фактически изводи по този въпрос в изложения смисъл. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателката е направила разходи за закупуване на недвижими имоти и леки автомобили, макар, че тя е придобила тези вещи от търговски дружества, собственост на физическо лице, с което е живяла на съпружески начала, поради удостоверените плащания в документите за собственост. Освен това, в приетото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза вещото лице е установило, че поради липса на адреси на тези юридически лица не може да отговори на въпросите дали тези удостоверени плащания са отразени в счетоводствата на фирмите. Предвид всичко изложено, съдебното решение не страда от пороците, изтъкнати в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 511,59 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение