Решение № 4649 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9272/2017 г.

Решение № 4649 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9272/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. Д. Я., срещу решение № 3369/18.05.2017 г., изменено чрез тълкуване с решение № 4496/05.07.2017 г. и по частна жалба от Я., срещу решение за тълкуване № 4496/05.07.2017 г., постановени по адм. дело № 11160/2016 год . по описа на Административен съд С.-град, които се считат неправилни, претендира се отмяната им. В съдебното заседание касационният и частен жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Безина, която поддържа жалбите, по изложените в тях съображения. Претендира присъждане на разноски, по адвокатското пълномощно представено в първата инстанция. Ответната стра на - Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" - С. О., чрез юрк. Д. П., оспорва жалбите, поддържа съображенията, изложени в представените по тях отговори. Моли за присъждане на юрисконсул тско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на жалбите, а по същество счита за основателна само частната жалба, тъй като решаващият съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като се е произнесъл по чл. 251 ГПК, без да е направено такова искане. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Я., срещу заповед № РА-30-312/19.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОСК"-СО, за премахване на незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ II-172, кв. 19, по плана на гр. С., с. В., ул. "Н. Т." .№.... С мотивационната част на решение № 3369/18.05.2017 г., съдът е приел като установено в хода на процеса, че за процесната постройка - строеж от пета категория, са изискуеми, но не са налични строителни книжа - съгласуван и одобрен проект и издадено разрешение за строеж, поради което правилно същият е бил преценен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ от административния орган. Този извод е направен в съдебния акт и във връзка с преценката за неговата търпимост, също отречена, с оглед времето на изграждане - 2011 г. Посочено е и, че наличието на издадена скица - виза и внесени в СО архитектурни проекти и книжа, не заместват липсващото разрешение за строеж, без което извършените СМР са незаконни, съответствието на строежа по характеристики, с параметрите за застрояване на съответната зона също не правят строежа законен. По тези съображения е направено крайно обобщение, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а подадената жалба - неоснователна. Въпреки изложеното дотук по мотивите на съдебния акт, в диспозитива на решението, съдът е постановил отмяна на процесната заповед № РА-30-312/19.09.2016 г., по жалба на С. Я., а жалбоподателят е осъден да заплати на СО разноски по делото в размер на 600 лв. С молба от 30.05.2017 г., пълномощниците на жалбоподателя Я., са подали молба за изменение на решението в частта му за разноските, като с оглед изхода на спора, са поискали същите да бъдат възложени на СО. Последвало е искане от 09.06.2017 г., от представител на Директора на Дирекция "ОСК"- СО, по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, както и становище за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК. Видно от приложеното на л. 119 съобщение, то е получено на 19.06.2017 г. от адв. Николов. На 22.06.2017 г., пълномощниците на Я. са депозирали отговор по молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК (чл. 175, ал. 1 АПК), със съображения, че не е налице грешка, която да бъде поправена, а с произнасяне по същество, съдът правилно е отменил заповедта. На 05.07.2017 г., 33-ти състав на АССГ е постановил, в з. з., на основание чл. 251, ал. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, решение за тълкуване - № 4496, с което, преквалифицирайки молбата на представителя на ответника от 09.06.2017 г., преценена като основателна, е постановил: "тълкува решение № 3369/18.05.2017 г. по адм. дело № 11160/2016 г. по описа на АССГ, като вместо неправилно посоченото в диспозитива "отменя заповед № РА-30-312/19.09.2016 г. ...", следва да се чете: "отхвърля жалбата на С. Д. Я....". С оглед така изложеното по действията на страните и съдът, настоящата инстанция приема следното: С подадената на 09.06.2017 г., от представител на Директора на Дирекция "ОСК"- СО молба, съдът е бил сезиран с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното на 18.05.2017 г. решение. Константната съдебна практика е категорична, че такава е налице, когато се констатира несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразената такава, обективирана в диспозитива на съдебния акт. Както бе изложено по-горе, в настоящия случай, проследявайки детайлно становището на вещото лице по делото в съвкупност с останалите доказателства, обсъждайки възраженията на страните и провеждайки цялостен контрол за законосъобразност на процесната заповед, решаващият съдебен състав е стигнал до извода, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна. Дори разноските по делото са присъдени в полза на административния орган, което също е индиция за действителната воля на съда, неправилно изразена чрез отмяна на заповедта. Постановявайки решението по тълкуване, преквалифицирайки искането, съдът на практика е отстранил именно очевидната фактическа грешка, тъй като характерът на даден акт се определя по обективни критерии, а не по дадената му правна квалификация. С искане за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, вр. чл. 144 ГПК, съдът не е бил сезиран, както вече двукратно се посочи, не е налице неяснота или двусмислие във формираното становище за законосъобразност на заповедта, която при това не е влязла в сила към датата на депозиране на молбата, на този извод навежда и цялостното съдържание на решението, крайното - "да се чете..." и заключението, че "правилният диспозитив е "отхвърля" жалбата". С оглед това, формалната отмяна на решението и връщането на делото за поправка на ОФГ, биха били неоправдани, при условие, че съдът вече се е произнесъл по начина, по който се допуска поправка и отстранява именно такова несъответствие, с обосновка на действителната си воля, изразена в мотивите, дори и с посочване на стр. от делото. Затова и решение № 4496/05.07.2017 г., оспорено и с касационната жалба и изрично с т.н. "частна жалба", с което е отстранена допусната в диспозитива на решение № 3369/18.05.2017 г. очевидна фактическа грешка, (именовано като такова по тълкуване), следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, в частта й, с която е оспорено решение № 3369/18.05.2017 г., се преценява от настоящия състав като допустима, тъй като поправеното решение важи с действителното си съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Решението за поправка, след влизането му в сила, се отбелязва върху поправеното решение, става неразделна част от него и за настоящия касатор не може да се отрече правото на обжалване на първоначалния съдебен акт, за оспорването на който до момента на поправката, той не е имал правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилна е преценката, че заповедта е е законосъобразна, като издадена от компетентния орган, за незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж от V-та категория, изпълнен към датата на проверката в груб строеж, без изискуемите съгласуван и одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Тези, необходими за законното изграждане на строежа строителни книжа не са били издадени, факт, който не се оспорва от жалбоподателя. Обосновано съдът е посочил, че наличието на скица - виза от 2011 г. и внесени в СО за одобряване архитектурни проекти и книжа, не заместват липсващото разрешение за строеж, без което извършените СМР са незаконни. Този извод не се променя и от заключението на в. л., че строежът е изпълнен в параметрите, обема и характеристиката на визата за строеж и предвижданията на действащия ПУП. Данните по делото недвусмислено сочат, че части на проекти (от 1до 5 по заявлението) са внесени в СО, р-н Връбница, на 26.08.2016 г. (л. 27 по делото), по преписка от 16.08.2016 г., с която са били представени: нот. акт, скицата - виза от 2011 г., скица по КК и проект в част Архитектура, на 30.08.2016 г. е бил приобщен и проектът по част Геодезия. Т. е., при доказано изпълнена в груб стоеж двуетажна сграда, жалбоподателят, бездействал пет години, е задвижил производството по издаване на разрешение за строеж, едва след влизането в сила на което би следвало да извършва одобрените СМР. При това, на 11.08.2016 г., вече е било дадено предписание за преустановяване на строителните работи и представяне на налични строителни книжа. И след като в указания срок одобрени проекти и разрешение за строеж не са представени, на 25.08.2016 г. е бил изготвен констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта. Без основание касаторът сочи, че КА не са връчени на лицето на посочена дата. Това твърдение е невярно, тъй като по делото, (и то неколкократно), са приложени копия от КА № 9/25.08.2016 г., който именно е относимия в настоящото производството по чл. 225а ЗУТ), върху който Я. саморъчно и срещу подпис е удостоверил получаването на екземпляр от същия, в деня на изготвянето му - 25.08.2016 г. (КА № 4, също от 25.08.2016 г., е относим в друго образувано производство - по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ и в него Я. срещу подпис е удостоверил, че актът е изготвен в негово присъствие). Неоснователен е и наведеният касационен довод за липса на материалноправна легитимация на административния орган и наличие на незапочнало административно производство . Заповедта за делегиране на правомощия от Кмета на СО към кметовете на райони, да издават заповеди по чл. 225а ЗУТ, по силата на § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, е приложена по делото, актът е изготвен от длъжностни лица по чл. 223 ЗУТ, с посочени в него имена и длъжности и при евентуални съмнения в тяхната компетентност, жалбоподателят е можел да изиска представянето на доказателства, в хода на производството пред решаващия съд. Правилни и обосновани са и изводите в решението, свързани с преценката за търпимостта на процесния строеж. По тези съображения касационната жалба и срещу решение № 3369/18.05.2017 г. е неоснователна, като при този изход на процеса на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждание в максимално допустимия размер от 200 лв. - за защита срещу две жалби, насочени срещу два съдебни акта, с представен отговор по тях и участие в о. с. з., своевременно претендирано. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,