Решение № 8525 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2015 г.

Решение № 8525 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Борислав Владков Попов от гр. София, действащ като баща и законен представител на малолетната Владимира Бориславова Попова, чрез пълномощника адв. Христо Маргаритов, против решение № 1928/23.03.2015 г., постановено по адм. дело № 10415/2014 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 91-ЗИХУ-1005/16.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (СП) - Люлин. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и целта на закона, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел, че не са изпълнени всички условия за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) поради това, че обектът, в който е проведена рехабилитацията, не отговаря на изискването, предвидено в чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) - да съответства на стандартите по Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед, а преписката върната на административния орган с указание за отпускана на исканата интеграционна добавка. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, чрез юрк. Лазарова, оспорва жалбата като в писмено становище излага подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Борислав Владков Попов от гр. София, действащ като баща и законен представител на малолетната Владимира Бориславова Попова, против заповед № 91-ЗИХУ-1005/16.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Люлин, потвърдена с решение № 487/9.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за детето Владимира Бориславова Попова, тъй като не е изпълнено условието за изплащане на добавката, предвидено в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Съдът е изложил съображения, че по време на летния лагер, организиран от Националната асоциация на децата с диабет и проведен в хотел "Орфей", кк "Пампорово" през периода 17.08 - 24.08.2014 г., детето е ползвало услуги за социална рехабилитация, съгласно определението на това понятие, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, вр. § 1, т. 5 ДР ЗИХУ, детето отговаря на изискванията на закона за отпускане на добавка за рехабилитация, изпълнени са и процесуалните условия за упражняване на правото, но поради това, че рехабилитационните услуги са проведени в обект, който не отговаря на изискванията на Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", не е изпълнено специалното материалноправно условие за отпускане на добавката, което е предвидено в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ и постановеният на това основание отказ, е законосъобразен. Наред с това съдът е приел, че случаят не попада в приложното поле на § 21 ПЗР на ПМС № 169/26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ, обн. ДВ бр. 55/2014 г., тъй като процедурата по отпускане и ползване на месечната добавка за социална интеграция не е била започнала преди влизането в сила на това постановление. Така постановеното решение е неправилно. По делото не съществува спор от фактическа страна. Спорът е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая е налице пречка за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ предвид изменението на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в сила от 4.07.2014 г. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че детето Владимира Бориславова Попова, има степен на увреждане 70%, определена с експертно решение № 1599 от заседание № 098 от 4.06.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при V МБАЛ София, с водеща диагноза "инсулинозависим захарен диабет", за срок от 3 години. От Борислав Владков Попов, като баща и законен представител на детето, е подадено заявление - декларация с вх. № 91-ЗИХУ-1003/10.09.2014 г. до директора на дирекция "СП" - Люлин, с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата са представени два броя медицински направления с дати от 7.08. и 8.08.2014 г. за ползване на санаториално лечение, два броя фактури от 23.08.2014 г., издадени от "Вая тур" ЕООД гр. Бургас, съответно - за предоставена услуга на Владимира Бориславова Попова - проведена рехабилитация за периода 17.08.2014 г. - 24.08.2014 г. - нощувки, храна, и рехабилитация в кк "Пампорово", хотел "Орфей", на обща стойност 252 лв., с включен ДДС, както и за предоставена услуга на Людмила Любенова Попова, като придружител на Владимира Бориславова Попова - нощувки и храна за същия период и на същото място, на обща стойност 301 лв., с включен ДДС. С подадената молба-декларация от бащата е декларирано, че поисканата добавка за социална интеграция не е ползвана на друго основание през тази година, както и че детето не е настанено на пълна държавна или общинска издръжка в лечебно заведение или в специализирана институция. Наред с това, в административното производство е установено и не спори, че хотел "Орфей" в кк "Пампорово" не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и медицинска рехабилитация". От правна страна, в чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в редакцията съгласно изменението в ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 4.07.2014 г., е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" /изр. първо/; разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес /изр. второ/, а в ал. 2 е предвидено, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Наред с това, в случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация", "медицинска рехабилитация" и "социална рехабилитация", на които се е позовал и първоинстанционният съд. Според определението, дадено в чл. 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост; според определението, дадено в чл. 15, ал. 2 ЗИХУ "медицинска рехабилитация" е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, която включва: 1. поддържаща медикаментозна терапия; 2. физикална терапия; 3. говорна и зрителна терапия; 4. кинезитерапия; 5. ерготерапия; 6. психотерапия; 7. трудово лечение; 8. назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания; според определението, дадено в чл. чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Предвид събраните по делото доказателства, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при пребиваването на детето в летния лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет в хотел "Орфей" в кк "Пампорово" е проведена социална рехабилитация на детето. По време на престоя на детето в хотела, в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на специален хранителен режим и корекция на инсулинови дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. Между страните не съществува спор за това, че осъществените дейности по време на лагера представляват по своята същност социална рехабилитация. Добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изключена нито изрично, нито по подразбиране от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка, а нещо повече - в чл. 15, ал. 1 ЗИХУ изрично е посочено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Несъмнено е също така, че съдържанието на двата вида рехабилитация - медицинска и социална, не е идентично, различни са и методите на въздействие върху човешкия организъм в рамките на цялостния възстановителен процес, насочен към промяна на живота на лицето с увреждания към по-висока степен на независимост. Поради това, не може да бъде поставен знак на равенство между дейностите, които се включват в двете понятия и съответно - които могат да бъдат осъществени за постигане на целите на съответния вид рехабилитация. Тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган в оспорената пред съда заповед и което е възприето от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение, поставя точно такъв знак за равенство между медицинската и социалната рехабилитация, което е неправилно. С чл. единствен на Наредба № 30/19.07.2004 г., към която препраща изменената разпоредба на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ /изр. първо/, е утвърден медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а самият стандарт представлява приложение към този член. В Раздел I, т. 1 от стандарта е дадена обща характеристика на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", като е посочено, че тя представлява клинична медицинска специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която изучава биологичното въздействие на естествените и преформираните физикални фактори върху човешкия организъм и ги прилага за нуждите на профилактиката, диагностиката, терапията, медицинската рехабилитация, цялостното психо-соматично възстановяване и/или стабилизиране на пациента. В т. 6 от раздел VII "Медицинска/лечебна дейност" от стандарта е предвидено, че медицинската дейност в областта на медицинска специалност "Физикална и рехабилитационна медицина" може да бъде упражнявана само в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по съответния законов ред, от правоспособен, професионално компетентен персонал и по реда на субординация съгласно раздел V; в т. 6.2 е предвидено, че самостоятелни обекти независимо от начина им на финансиране (балнео и спацентрове, почивни станции или др.), презентиращи в дейността си използване на фактори с цел повлияване на здравето /лечение/, причислени в медицинските дейности на физикалната и рехабилитационната медицина, следва да разкрият на територията си лечебно заведение за ФРМ по реда на ЗЛЗ или да имат сключен договор с редовно регистрирано такова, което да ги осъществява съгласно т. 6. От съдържанието на т. 6 и т. 6.2. от медицинския стандарт се налага извода, че изискването за провеждане в лечебни заведения /разкрити и акредитирани по съответния ред/ или в центрове, които имат разкрито лечебно заведение или договор с такова заведение, се отнася само за медицинските дейности в областта на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", включително за дейностите, в които се включва използване на фактори с цел повлияване на здравето /лечение/ и които се причисляват в медицинските дейности по тази специалност. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". Затова механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени /предоставени/ в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения, не отговаря на същността на социалната рехабилитация и на нейното предназначение. Налага се извода, че условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 04.07.2014 г. се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредба, то следва от естеството на медицинската и социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. В този смисъл, ако се възприеме тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган, се прави невъзможно или значително се ограничава възможността за ползване от правоимащите лица на добавката за социална интеграция, предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и по-конкретно за ползване на тази добавка за социална рехабилитация. Поради изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано отпускане на добавка за социална интеграция, тъй като не било изпълнено условието по чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК и затова следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен оспорения административен акт, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на материалния закон и в съответствие с това - за отпускане на исканата интеграционна добавка. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за възлагане на разноски по делото, е основателно. По делото се установяват направени разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 965 лв., от които 15 лв. - държавни такси за двете инстанции и по 500 лв. и 450 лв. - изплатени в брой адвокатски възнаграждения за всяка от инстанциите по договори за правна защита и съдействие, съответно от 17.11.2014 г. и от 25.03.2015 г. Поради това следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 415 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,