Решение № 1376 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2013 г.

ВАСII отделение31.01.2014 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1005/09.05.2013 г. по адм. д. № 3898/2012 г. на Административен съд Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1376 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Южен централен район чрез своя пълномощник юрк. Иванов, срещу решение № 1005/09.05.2013 г. по адм. д. № 3898/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № ДК - 02 - ЮЦР - 243/05.10.2012 г. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Стефан Семерджиев, чрез своя процесуален представител адв. Будакова дава становище за неоснователност на жалбата и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба на началника на РДНСК ЮЦР за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответника по касационната жалба срещу заповед № ДК - 02 - ЮЦР - 243/05.10.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, му е наредено да премахне незаконен строеж "Масивна пристройка" находящ се в Урегулиран поземлен имот/УПИ/ XXIX-531.509, кв. 93 по плана на кв. "Христо Ботев - юг" гр. Пловдив, община Пловдив област Пловдив, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че липсват валидно издадени строителни книжа, което го прави незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед, но от назначената по делото СТЕ става ясно, че процесният строеж се явява търпим и по аргумент на § 16 ПЗР ЗУТ не подлежи на събаряне. Така постановеното решение е валидно и допустимо но е неправилно. От събраните по делото доказателства в това число и назначената съдебно техническа експертиза не може да бъде определен точния обем на пристроеното към вече съществуващите законни постройки върху процесния терен. Видно от заключението на вещото лице през 1970 г. ответника по касационната жалба в изпълнение на разрешение за строеж № 310/26.07.1970 е изградил гараж с размери 5.50м./3.50м. По-късно, в частта попадаща по регулация в УПИ I - жил. строителство през 1990 е разрешен строеж "временна сграда за нуждите на фирма", която сграда, заедно с жилищната сграда са преустроени в ресторант с щанд за хот-дог през 1999 г. Процесният строеж - пристройка заема част от пространството на гаража и жилищната сграда. Така събрания доказателствен материал не обосновава извода направен от първоинстанционният съд за търпимост на процесната пристройка. С оглед неизяснената докрай фактическа обстановка и невъзможността настоящата инстанция да събере необходимите доказателства за обема на извършеното пристрояване, следва делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане. За пълнота следва да бъде посочено, че не могат да бъдат споделени и доводите на съда, че заповедта следва да бъде отменена поради факта, че е невъзможно премахването да бъде осъществено на част от обекта без да бъде засегната останалата законна постройка. Това е предмет на производството по изпълнение на административните актове, а не на съдебното производство, с което се контролира законосъобразността на заповедта. Предвид гореизложеното релевираното възражение от касатора за неправилност на постановеното решение се явява основателно и следва решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16 ПР